Майкъл Конъли - Черната кутия

Разделиха си сандвич с пуешко и изядоха по чиния супа. Музиката запълваше паузите в разговора. Хари се учеше да се чувства добре с Хана. Бяха се запознали преди година, докато той разследваше поредния стар случай. Хана беше психотерапевт и работеше с извършители на сексуални престъпления след освобождаването им от затвора. Тежка работа, която й разкриваше част от същото мрачно познание за света, каквото носеше в себе си и Бош.

— Не съм те чувала от няколко дни — каза тя. — С какво се занимава?

— А, с един стар случай. Разходка на оръжие.

— Какво означава това?

— Да свържеш оръжието от един случай с друг, после с трети и така нататък. Да го „разходиш“. Нямаме самото оръжие, но балистичните съвпадения свързват случаите. Нали разбираш, през години, територии, жертви. На такъв случай му казваме „разходка на оръжие“.

Не й обясни нищо повече и Хана кимна. Знаеше, че Бош никога не отговаря подробно на въпросите за работата си.

Хари дослуша изпълнението на „Меланхолия“, прокашля се и каза:

— Вчера се срещнах със сина ти, Хана.

Колебаеше се как да отвори тази тема. И затова в крайна сметка пристъпи без предисловия. Хана рязко остави лъжицата в чинията си, което накара пианиста да вдигне ръце от клавишите.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях в Сан Куентин по случая — отвърна Бош. — Нали разбираш, разхождах оръжието и трябваше да се срещна с един човек там. Когато свърших, имах малко време, затова поисках да се видя със сина ти. Останах с него само десетина-петнайсет минути. Обясних му кой съм и той каза, че си му разказвала за мен.

Хана впери очи в далечината и той разбра, че е подходил лошо. Синът й не беше тайна. Надълго бяха разговаряли за него. Признал се за виновен в изнасилване и го осъдили. Неговото престъпление почти съсипало майка му, но накрая намерила начин да продължи живота си, като сменила насоката на работата си. Прехвърлила се от семейна терапия към занимания с престъпници като сина й. И тъкмо това я бе срещнало с Бош. Той бе благодарен за присъствието й в живота му и разбираше мрачната ирония на тази щастлива случайност. Ако синът й не беше извършил такова ужасяващо престъпление, Хари нямаше да се запознае с майка му.

— Сигурно трябваше да те предупредя — продължи той. — Извинявай. Просто не бях сигурен, че ще ми остане време да се срещна с него. Поради орязания бюджет не ни позволяват нощувки. Трябва да отидеш и да се върнеш за един ден, затова не бях сигурен.

— Как изглежда?

Двете думи бяха изречени с майчински страх.

— Ами, добре. Попитах го как е и той каза, че всичко било наред. Не забелязах нищо, което да ме обезпокои, Хана.

Синът й живееше на място, където си или хищник, или жертва. Той не беше едър. За да извърши престъплението, упоил жертвата си, а не я надвил. В затвора нямал никакви преимущества и често самият той ставал жертва — Бош го знаеше от разказите на Хана.

— Виж, не е нужно да разговаряме за това. Просто исках да знаеш. Не го бях планирал. Имах повече време и просто помолих да го видя. Позволиха ми.

Тя не отговори веднага, но после думите й прозвучаха настойчиво.

— Не, трябва да разговаряме. Искам да знам всичко, което ти е казал, всичко, което си видял. Той ми е син, Хари. Каквото и да е направил, той ми е син.

Бош кимна.

— Каза да ти кажа, че те обича.

Когато Бош се върна на работа, отдел „Неприключени следствия“ беше в пълен състав. Черната кутия си стоеше там, където я бе оставил, а партньорът му седеше на бюрото си и пишеше на компютърната клавиатура.

— Как върви, Хари? — попита той, без да откъсва поглед от екрана.

— Върви.

Бош седна. Очакваше Чу да спомене за рождения му ден, но по-младият детектив не каза нищо. Двете бюра бяха залепени за срещуположни стени в затворената с ниски прегради кабинка, тъй че те работеха с гръб един към друг. В стария Паркър Сентър, където беше преминала почти цялата кариера на Хари, партньорите седяха един срещу друг. Новото разположение му харесваше повече. Даваше му усещане за уединение.

— Какво има в черната кутия? — попита Чу зад гърба му.

— Фишове за Ролинг Сикстис. Хващам се за сламки с надеждата, че нещо може случайно да изскочи.

— Желая ти успех.

Като партньори им възлагаха едни и същи следствия, но после двамата си ги разпределяха, докато дойдеше време за работа на терен, например проследяване или обиск. Арестите също винаги се извършваха в тандем. Тази практика им даваше представа за работното натоварване на другия. Обикновено в понеделник сутрин пиеха заедно кафе, за да обсъдят делата и докъде са стигнали в конкретната си работа. Предишния следобед Бош вече беше разказал на Чу за посещението си в Сан Куентин.