Майкъл Конъли - Черната кутия

— Благодаря.

Лейтенантът най-после се прибра в кабинета си. Бош се радваше, че наоколо няма никого — не искаше колегите му да научат за рождения му ден. На неговата възраст това можеше да предизвика порой от въпроси за пенсиониране. Тема, която се опитваше да избягва.

След като остана сам, се зае да скицира хронологията. Започна с убийството на Йесперсен, 1 май 1992-ра. Въпреки че часът на смъртта не се знаеше със сигурност и журналистката можеше да е била убита в късните часове на 30 април, Бош прие за официален следващия ден, защото на тази дата бяха открили трупа й и убийството най-вероятно беше извършено тогава. След това продължи с всички убийства, водещи до последното, свързано или вероятно свързано с беретата модел 92. Включи и другите два случая, материалите за които бе получил от Гант.

Пишеше върху хартия, вместо на компютъра, както биха постъпили повечето му колеги. Имаше твърдо установена система и му трябваше документ. Документ, който може да държи и да изучава, да го сгъне и да го носи в джоба си. Документ, който да стане част от живота му.

Около всеки запис оставяше много място, за да има къде да добавя бележки по-нататък. Винаги работеше така.

1 май 1992 — Анеке Йесперсен — на 67-а и Креншоу (убиецът неизвестен)

2 януари 1996 — Уолтър Риджис — 63-та и Бринхърст (Руфъс Колман)

30 септември 2003 — Еди Вон — 68-а и Ист Парк (убиецът неизвестен)

18 юни 2004 — Данте Спаркс — 11-о авеню и Хайд Парк (убиецът неизвестен)

8 юли 2007 — Байрън Бекълс — Сентинела Парк/Степни Стрийт (убиецът неизвестен)

1 декември 2009 — Трумънт Стори — Западна 76-а/Съркъл Парк (убиецът неизвестен)

Последните три убийства бяха делата, за които му беше дал материали Гант и за които нямаше балистична информация. Бош проучи списъка и забеляза седемгодишната пауза в известните случаи на използване на пистолета между Риджис и Вон, после направи справка с досието на Трумънт Стори, изтеглено от база данните на Националния криминален информационен център. Според него Стори бил в затвора от 1997-а до 2002-ра с петгодишна присъда за нанасяне на тежък побой. Паузата в използването на оръжието можеше да се обясни с предположението, че Стори го е оставил в скривалище, за което е знаел само той.

След това детективът разтвори градския си атлас и отбеляза с молив местопрестъпленията. Първите пет се събираха на една страница от дебелата книга — убийствата бяха извършени на територията на Ролинг Сикстис. Последното, убийството на Трумънт Стори, беше на следващата страница. Трупът му бил открит на тротоар в Съркъл Парк — в сърцето на територията на Седем-три.

Бош дълго изучава картата, като прелистваше страниците назад-напред. Като имаше предвид, че според Джорди Гант Стори най-вероятно е бил захвърлен на мястото, където са намерили тялото му, стигна до заключението, че концентрацията на местопрестъпленията обхваща съвсем малък участък от града. Шест убийства, може би с едно и също оръжие. И всичко започваше с единственото убийство, което не се вписваше в картината на следващите. На фоторепортерката Анеке Йесперсен, застреляна далеч от дома си.

— Снежанка — промълви Хари.

Отвори дневника на убийството на Йесперсен и погледна снимката от журналистическия й пропуск. Нямаше представа какво е правела там сама и какво се е случило.

Придърпа черната кутия. Тъкмо я отваряше, когато джиесемът му започна да звъни. Дисплеят показваше, че се обажда Хана Стоун, жената, с която имаше връзка от близо година.

— Честит рожден ден, Хари!

— Кой ти каза?

— Една птичка.

Дъщеря му.

— Тя по-добре да си гледа нейната работа.

— Мисля, че това е нейна работа. Знам, че довечера сигурно ще си изцяло неин, затова се обаждам да видя дали мога да те изведа на празничен обяд.

Бош си погледна часовника. Вече беше обяд.

— Днес ли?

— Днес имаш рожден ден, нали? Щях да ти позвъня по-рано, обаче груповият ми сеанс се проточи. Хайде, какво ще кажеш? Знаеш, че тук имаме най-страхотните будки за тако в града.

Хари трябваше да разговаря с нея за Сан Куентин.

— Не знам за будките, но ако няма задръствания, ще стигна при теб за двайсет минути.

— Идеално.

— До скоро.

Бош затвори и погледна черната кутия на бюрото си. Щеше да се заеме с нея следобед.

Предпочетоха ресторант пред будка за тако. В Панорама Сити трудно можеше да се намери луксозно заведение, затова отидоха във Ван Найс и обядваха в кафетерията в мазето на съдебната палата. Тя също не можеше да се определи като луксозна, но почти всеки ден един възрастен музикант свиреше джаз на малък роял в ъгъла. Една от градските тайни, известни на Бош. Хана се впечатли. Избраха си маса близо до рояла.