Майкъл Конъли - Черната кутия

— Та значи искаш да кажеш, че не знаем за кого е работил тогава Трумънт Стори, нито откъде е взел пистолета, който е дал на Колман, за да очисти Риджис — резюмира Бош.

— Общо взето, да. Освен за оръжието. Аз лично предполагам, че пистолетът си е бил на Тру, който го е давал за изпълнение на различни поръчки. Разбираш ли, сега знаем много повече, отколкото тогава. Като използваме това, което ни е известно днес, и го приложим към тогавашната ситуация, ето какво се получава. Започваме от човека на върха или близо до върха на пирамидата, каквато представлява уличната банда Ролинг Сикстис. Този човек е нещо като командир. Той иска да бъде очистен някой си Уолтър Риджис Ритника, защото продавал не където трябва. Командирът отива при своя верен заместник Трумънт Стори и му прошепва на ухото, че иска да се погрижат за Риджис. Оттук нататък това става работа на Стори, който трябва да я свърши, за да запази положението си в организацията. Той се обръща към един от собствените си доверени хора, Руфъс Колман, дава му пистолет и му казва, че обектът е Риджис, който често се навърта в еди-кое си заведение. Колман отива да изпълни задачата, а през това време Стори си осигурява алиби, защото пистолетът е негов. Просто гаранция в случай че изобщо го свържат с оръжието. Така действат сега, затова предполагам, че и тогава е било същото — само че навремето не го знаехме със сигурност.

Бош кимна. Започваше да го обзема усещането, че търсенето му е безплодно. Трумънт Стори беше мъртъв, а с него — и връзката с пистолета. Намираше се също толкова далече от разкриването на убиеца на Анеке Йесперсен, колкото и през онази нощ преди двайсет години, когато й се извини, вперил поглед в трупа й. Не бе стигнал доникъде.

Гант долови разочарованието му.

— Съжалявам, Хари.

— Вината не е твоя.

— А и това сигурно ще ти спести куп неприятности.

— Какви по-точно?

— А, нали разбираш, всички онези неприключени следствия от онова време. Ами ако бяхме разкрили само убийството на бялото момиче? Това сигурно нямаше да предизвика добър отклик сред обществеността, нали се сещаш какво имам предвид?

Бош погледна чернокожия детектив. Всъщност не беше мислил за расовите аспекти на случая. Просто се опитваше да разкрие убийство, измъчващо го вече двайсет години.

— Сигурно си прав — съгласи се той.

Двамата потънаха в дълго мълчание.

— Как смяташ, може ли да се случи пак? — попита накрая Хари.

— Кое, безредиците ли?

Бош кимна. Гант работеше в Южен Лос Анджелис още от постъпването си на служба. Трябваше да е по-наясно с нещата.

— Естествено, тук може да се случи всичко — отвърна детективът от ОББ. — Дали са се подобрили отношенията между хората и Управлението? Да, решително. Част от хората вече наистина ни вярват. Броят на убийствата рязко се е понижил. По дяволите, престъпността изобщо рязко е намаляла и гангстерите не се разхождат безнаказано по улиците. Ние контролираме нещата — хората контролират нещата.

Той замълча и Бош зачака, но не последва нищо повече.

— Обаче… — подкани го Хари.

Гант сви рамене.

— Много хора са без работа, много магазини и фирми фалираха. Тук няма особено големи възможности, Хари. Ясно ти е до какво води това. До неудовлетвореност, яд, отчаяние. Затова казвам, че може да се случи всичко. Историята се движи циклично. Повтаря се. Може да се случи пак, естествено.

Бош кимна. Мнението на колегата му не се различаваше съществено от неговото.

— Може ли за известно време да задържа тези папки?

— Стига да ги върнеш — каза Гант. — Ще ти дам и черната кутия.

Пресегна се зад себе си и вдигна кутията. Бош се усмихна.

— Какво, не я ли искаш?

— Не, не, искам я. Просто се сетих за един мой някогашен партньор. От много отдавна. Казваше се Франки Шиън и…

— Познавах го Франки. Жалко, че се случи така.

— Да, но преди това, когато бяхме партньори, той винаги казваше, че при разследване на убийство трябва да намериш черната кутия. Това е първото — да намериш черната кутия.

На лицето на Гант се изписа объркване.

— Като черна кутия в самолет ли?

Бош кимна.

— Да. Както при самолетна катастрофа трябва да намерят черната кутия с всички записи от полета. Ако я открият, ще разберат какво се е случило. Франки казваше, че с местопрестъплението и самото убийство е същото. Едно нещо свързва и обяснява всичко. Намериш ли го, печелиш. Все едно да намериш черната кутия. А ето че сега ти ми даваш черна кутия.

— Е, не очаквай прекалено много от тая тук. Викаме им кутиите ОПСУХ. Това са просто картотеките от онова време.