Майкъл Конъли - Черната кутия

— Супер яко, кука.

— Определено, само че не ти казвам нищо ново. Знам, че са идвали да разговарят с тебе за случая с Вон. Следователите са се интересували на кой си дал пистолета, след като си убил Риджис. Интересували са се кой от Ролинг Сикстис е поръчителят на убийството на Риджис. Защото са предполагали, че същият човек може да е поръчал убийството на Вон.

— Май си спомням. Отдавна беше. Тогава не им казах нищо, нищо няма да ти кажа и на тебе.

— Да, четох доклада. Пратил си ги на майната им. По онова време още си бил боец, смел и силен. Само че това е било преди девет години и не си имал нищо за губене. Изобщо не си мислел за предсрочно освобождаване след десет години. Сега обаче е друго. И вече става дума за три убийства с един и същи пистолет. Наскоро взех гилзата, която през деветдесет и втора открихме на мястото на убийството на Йесперсен, и дадох да я пуснат през балистичната база данни. Получих съвпадения за Риджис и Вон. Три убийства, свързани с едно и също оръжие — барета, модел деветдесет и две.

Бош се отпусна назад и зачака реакция. Знаеше, че Колман разбира какво иска от него.

— Не мо’а да ти помогна бе, човек — отвърна затворникът. — Напра’о викай старшите да ме водят.

— Сигурен ли си? Защото аз пък мога да ти помогна.

Хари повдигна плика.

— А мога и да ти навредя.

И отново зачака.

— Мога да се погрижа да останеш тука още десет години, преди изобщо да преразгледат молбата ти за предсрочно освобождаване. Това ли искаш?

Колман поклати глава.

— И според тебе колко ше изкарам навънка, ако ти помогна бе, човек?

— Не особено дълго, признавам. Само че няма нужда никой да научава за това, Руфъс. Не те карам да свидетелстваш пред съда, нито да даваш писмени показания.

„Поне засега“ — помисли си Бош.

— Искам само едно име. Ще си остане между нас двамата, и толкова. Трябва ми човекът, който е поръчал убийството. Човекът, който ти е дал пистолета и ти е казал да очистиш Риджис. Човекът, на който си върнал пистолета, след като си си свършил работата.

Колман замислено сведе поглед към масата. Хари знаеше, че претегля годините. Издръжливостта и на най-коравия боец си има граници.

— Не става така — заяви той накрая. — Поръчителят никога не приказва с изпълнителя. Има посредници бе, човек.

Преди да замине в командировка, Бош беше получил инструктаж в звеното на ЛАПУ за разузнаване в бандите. Там му бяха обяснили, че йерархията в старите банди в Южен Лос Анджелис обикновено е като в паравоенна организация. Че има пирамидална структура и обикновен изпълнител като Колман едва ли ще знае кой е поръчал убийството на Риджис. Затова и Хари използва въпроса като проверка. Ако затворникът назовеше поръчителя, Бош щеше да разбере, че лъже.

— Добре — отвърна детективът. — Това ми е ясно. Тогава ще опростим нещата. Ще се съсредоточим върху пистолета. Кой ти го даде в нощта, в която си убил Риджис, и на кой си го върнал после?

Колман кимна, без да вдига очи. Бош зачака. Играта навлизаше в решителната си фаза. Тъкмо за това беше дошъл тук.

— Повече не мо’а да ги върша тея работи — въздъхна Колман.

Хари не отговори и се опита да овладее дишането си. Затворникът се пречупваше.

— Имам щерка — продължи Колман. — Вече е голяма жена, пък аз съм я виждал само тука. Само в затвора, и толкоз.

Бош кимна.

Не бива да е така — рече той. — И аз имам дъщеря. И дълги години не я бях виждал.

Зърна влажен проблясък в очите на затворника. Гангстерският боец беше изхабен от годините затвор, угризения и страх. От шестнайсет години пазене на гърба си. Пластовете мускули просто скриваха един съсипан човек.

Дай ми името, Руфъс — подкани го Бош. — И ще пратя писмото. Пито-платено. Знаеш, че ако не ми дадеш каквото искам, никога няма да излезеш жив оттук. И между теб и дъщеря ти винаги ще има стъкло.

Ръцете на Колман бяха оковани зад гърба и не можеше да избърше сълзата, която се стече по лявата му буза. Наведе глава.

— Трумънт Стори. Викат му Тру. Той ми даде пистолета да свърша работата и после го върнах пак на него.

Хари кимна. Беше получил онова, за което бе дошъл.

— Ама има един проблем — прибави Колман.

— Какъв?

— Тру Стори е мъртъв бе, човек. Поне тъй чух.

Бош беше подготвен за това. През последните двайсет години жертвите сред гангстерите в Южен Лос Анджелис наброяваха хиляди. Знаеше, че има много голяма вероятност да търси мъртвец, но знаеше и че следата не свършва непременно с Тру Стори.