Майкъл Конъли - Черната кутия

— Да, ченге съм — накрая отвърна детективът. — От Лос Анджелис.

От шерифството или полицията?

— От ЛАПУ. Казвам се Бош. Виж, Руфъс, това ще е или най-късметлийският, или най-нещастният ден в живота ти. Готиното е, че сам ще си избереш. Повечето хора нямаме такава възможност. Просто се случва едното или другото. Съдба. Обаче тоя път си ти, Руфъс. Ти избираш. Сега.

— А стига бе, и ти ли си тоя пич, дето носи късмета?

Бош кимна.

— Днес съм аз.

Преди да доведат Колман, беше оставил на масата папка, която сега разтвори. Извади отвътре две писма и остави един адресиран и вече подпечатан плик в папката — точно толкова далеч, колкото да не може да го прочете затворникът.

— Идния месец си щял да имаш втора възможност за предсрочно освобождаване, чувам — каза Хари.

— Аха — потвърди Колман и в гласа му се прокраднаха едва доловими нотки на любопитство и загриженост.

— Е, не знам дали си наясно как става, обаче двама от членовете на комисията от предишното ти изслушване преди две години трябва да участват и в сегашната. Тъй че ще дойдат двама души, които веднъж вече са те отхвърлили. Това значи, че ще имаш нужда от помощ, Руфъс.

— Господ вече е на моя страна.

Той се наведе напред и завъртя главата си настрани, така че Бош добре да разгледа татуираните кръстове; напомниха му за емблема върху каска за американски футбол.

— Струва ми се, че ще е нужно нещо повече от две татуировки, ако питаш мен.

— Не те питам за мнението ти, да те еба в ченгелара. Не’ам нужда от твойта помощ. Оправил съм си всичките бумаги, отчето от блок Д ше ме подкрепи, имам примерно поведение. Даже получих писмо с прошка от семейство Риджис.

Уолтър Риджис се казваше мъжът, когото Колман хладнокръвно беше убил.

— Да бе, и колко плати за това?

— Нищо не съм плащал. Молих се и Господ ми го даде. Семейството ме познава, знае к’ъв съм станал c’a. Прощават ми греховете, както ми ги прощава и Господ.

Бош кимна и задълго сведе поглед към писмата на масата, после продължи:

— Добре, значи всичко ти е наред. Имаш писмо, имаш Господ на своя страна. Може и да нямаш нужда да ти съдействам, Руфъс, само че нямаш нужда и да действам срещу тебе. Това е въпросът. Нали не го искаш?

— Айде, изплюй камъчето. К’во целиш, мамицата ти?

Хари отново кимна. Бяха стигнали до същността.

Той вдигна плика.

— Виждаш ли този плик? Адресиран е до комисията по предсрочно освобождаване в Сакраменто и тук в долния ъгъл е написан твоят затворнически номер. И е подпечатан, готов за изпращане.

Детективът остави плика и вдигна писмата, по едно във всяка ръка, обърна ги така, че Колман да ги прочете.

— Ще запечатам едно от тия две писма в плика и ще го пусна в пощенска кутия веднага щом си тръгна оттук. Ти ще решиш кое от двете да бъде.

Колман се наведе напред и Бош чу оковите му да издрънчават в облегалката на металния стол. Беше толкова едър, че все едно носеше раменни протектори на лайнбекър под сивия затворнически гащеризон.

— К’ви ги плямпаш бе, кука? Не мо’а да ги прочета тея пущини.

Хари се отпусна назад и обърна писмата към себе си.

— Е, адресирани са до комисията по предсрочно освобождаване. Едното те представя в много добра светлина. Пише, че се разкайваш за престъпленията, които си извършил, и че ми съдействаш за разкриването на старо убийство. Свършва с…

— За нищо нема да ти съдействам. Нема да ме направиш доносник. И глей си затваряй шибаната уста за тая работа.

— Свършва с това, че препоръчвам да те освободят предсрочно.

Бош остави писмото и насочи вниманието си към другото.

— Виж, това второто не те представя в толкова положителна светлина. Не се споменава нищо за разкаяние. Пише, че си отказал да съдействаш за разследване на убийство, за което разполагаш с важна информация. И накрая се казва, че полицейското звено за разузнаване в бандите е събрало сведения, според които Ролинг Сикстис чакат завръщането ти в цивилизацията, за да използват отново способностите ти за…

— Т’ва са врели-некипели! Т’ва е лъжа! Не можеш да я пратиш тая пущина!

Бош хладнокръвно сложи писмото на масата и започна да го сгъва, за да го пъхне в плика. И през цялото време гледаше Колман право в очите.

— Ти ли ще ми кажеш какво мога и какво не мога?! Не стават така нещата, Руфъс. Ти ми дай каквото искам и аз ще ти дам каквото искаш. Ето така стават нещата.

Прокара показалец по гънките на писмото и понечи да го пъхне в плика.

— За к’во убийство говориш?