Майкъл Конъли - Черната кутия

— Ше пратиш ли все пак писмото? — попита Колман.

Хари се изправи. Нямаше повече работа тук. Скотът пред него беше хладнокръвен убиец и се намираше на мястото, където заслужаваше. Само че бяха сключили сделка.

— Сигурно милион пъти си мислил за това — каза той. — Какво ще правиш, след като излезеш и прегърнеш дъщеря си?

Колман не се поколеба нито за миг.

— Ше си намеря некой уличен ъгъл.

И зачака; знаеше, че детективът ще се нахвърли на грешното заключение.

— И ше почна да проповядвам. Ше разправям на ’сички к’во съм научил. К’во знам. Обществото нема да има проблеми с мене. Пак ше съм боец. Ама ше съм воин на Христа.

Бош кимна. Знаеше, че мнозина, които излизат от затвора, имат същите намерения. Да тръгнат по Божия път. Малцина успяваха. Системата зависеше от редовни клиенти. И детектива инстинктивно усещаше, че Колман навярно е от тях.

— Тогава ще пратя писмото — обеща той.

На сутринта Бош отиде в Южното бюро на Бродуей, за да се срещне с детектив Джорди Гант от Отряда за борба с бандитизма. Гант седеше на бюрото си и разговаряше по телефона, но бързо затвори — явно не беше нищо важно.

— Как мина с Руфъс? — попита той и се усмихна; проявяваше разбиране към очаквания отговор, че посещението в Сан Куентин е било неуспешно.

— Ами, даде ми име, но също така ми каза, че онзи бил мъртъв, тъй че може да ме е разигравал, както аз разигравах него.

— Кое е името?

— Трумънт Стори. Чувал ли си го?

Гант кимна и се обърна към купчинка папки отстрани на бюрото. До нея имаше черна кутия с етикет „Ролинг Сикстис: 1991–1994“. Бош знаеше, че преди Управлението да започне да използва компютри за съхранение на разузнавателна информация, в такива кутии са събирали фишовете за разпити на терен.

Можеш ли да си представиш? — рече Гант. — Делото на Тру Стори случайно е при мен.

— Да, представям си. Бош взе папката.

Отвори я и видя снимка във формат двайсет на двайсет и пет сантиметра, на която се виждаше мъртвец, проснат на тротоар. На лявото му слепоочие имаше входна рана от упор. Дясното му око липсваше, заменено от голяма изходна рана. На цимента имаше малко кръв, вече съсирена по времето, когато е била направена снимката.

— Супер — отбеляза Хари. — Май е допуснал някой да се приближи до него малко повече, отколкото трябва. И следствието не е приключено, нали?

— Точно така.

Бош продължи нататък и провери датата на доклада за убийството. Трумънт Стори беше мъртъв от близо три години. Той затвори папката и погледна самодоволно седящия Гант.

— Тру Стори е мъртъв от две и девета и делото случайно е на бюрото ти, а?

— Не, взех го за тебе. Взех още две и си помислих, че даже няма да е зле да прегледаш картотеката ни от деветдесет и втора. Не се знае, някое име може да ти говори нещо.

— Възможно е. Защо си донесъл тези дела?

— Ами, след като разговаряхме за твоето разследване и съвпаденията с другите два случая — нали разбираш, три дела, едно оръжие, трима различни убийци, — започнах да…

— Всъщност вероятността е съвсем малка, обаче убийците може да са само двама. Същият, който убива моята жертва през деветдесет и втора, се връща и очиства Вон през две и трета.

Гант поклати глава.

— Възможно е, но се съмнявам. Прекалено малко е вероятно. Та да се върна на думата: три жертви, трима различни убийци, едно оръжие. Затова прегледах нашите дела, свързани с Ролинг Сикстис. Тоест делата, в които фигурират или като извършители, или като жертви. Взех тези, които може да са свързани с това оръжие, и още три случая на убийства с огнестрелно оръжие, при които не са открити куршуми или гилзи. Два са удари срещу Седем-три, а третият, ти вече се сети, е убийството на Тру Стори.

Бош седна и каза:

— Може ли да хвърля едно око на другите две?

Гант му подаде папките и Хари набързо ги проучи.

Това не бяха следствени материали, а досиета, и съответно съдържаха само кратки описания и доклади за убийствата. Пълните книги на убийствата трябваше да са при детективите, които бяха водили следствията. Ако искаше повече информация, трябваше да ги поръча или направо да се отбие при водещия следовател.

— Типични случаи — отбеляза Гант, докато Хари четеше. — Продаваш на чужд уличен ъгъл или се срещаш с момиче в чужд квартал и те поръчват. Причината да взема и Тру Стори е фактът, че е застрелян другаде и захвърлен там.

Бош го погледна.

— И какво му е необичайното?

— Ами, това може да означава, че е вътрешна работа. На собствените му хора. При гангстерските убийства рядко се среща такова захвърляне на труп. Нали разбираш, обикновено спират с колата, застрелват жертвата и отминават. Никой не си губи времето да очисти някой и после да мести трупа, освен ако няма причина. Например да прикрие вътрешна чистка. Захвърлили са го на територията на Седем-три, затова предположихме, че е убит на собствената му територия и после са го захвърлили на вражеска, все едно е пресякъл границата.