Майкъл Конъли - Черната кутия

Бош се замисли.

— Просто работна хипотеза… — Гант вдигна рамене.

— Делото не е приключено.

— Трябва да е нещо повече от работна хипотеза — отвърна Хари. — Знаеш ли нещо, което те кара да смяташ така? Ти ли работиш по случая?

— Аз не съм следовател, разузнавач съм. Повикаха ме като консултант. Само че това беше навремето — преди три години. Сега знам само, че делото не е приключено.

В Отряда за борба с бандитизма имаше различни екипи от следователи, разузнавачи, програми за връзка с обществеността.

— Добре де, бил си консултант — каза Бош. — Какво знаеш отпреди три години?

— Ами, Стори е стоял високо в йерархията, за която ти разказах онзи ден. Там горе понякога става доста напечено. Всеки иска да е на върха и когато се озовеш там, трябва да се озърташ през рамо, да гледаш кой се приближава след тебе.

Посочи папките пред Бош.

— Ти самият го каза, когато видя снимката. Допуснал е някой да се приближи до него повече, отколкото трябва. Дяволски вярно. Знаеш ли в колко гангстерски убийства има рани от упор? Почти няма такива — освен ако не е престрелка в заведение или нещо подобно. Даже тогава е само понякога. Тези типове най-често не стрелят отблизо и не влагат нищо лично. Само че този път, в случая с Тру Стори, е било така. Точно затова навремето решихме, че са го извършили самите Сикстис. Някой близо до върха на пирамидата е имал основание да смята, че Тру Стори трябва да си иде. Така и станало. Заключението е, че това може да е същото оръжие, което търсиш. Не е открит нито куршум, нито гилза, но раната отговаря на деветмилиметров пистолет и след като Руфъс Колман от Сан Куентин е поставил твоята берета, модел деветдесет и две, в ръцете на Тру Стори, този сценарий ми се струва още по-вероятен.

Бош кимна. Наистина звучеше логично.

— В ОББ не успяхте ли да научите какво всъщност се е случило?

Гант поклати глава.

— Не. Разбери, Хари, най-уязвима за органите на закона е основата на пирамидата. Уличното ниво. То е и най-видимо.

Искаше да каже, че усилията на ОББ са насочени главно към уличните дилъри и престъпленията на улицата. Ако едно гангстерско убийство не се разкриеше до четирийсет и осем часа, скоро вече им се налагаше да се занимават със следващото. Война на изтощение от двете страни на фронта.

— Добре… — рече Бош. — Да се върнем на убийството на Уолтър Риджис, онова, което е извършил и за което е осъден Руфъс Колман през деветдесет и шеста. Колман каза, че Тру Стори му дал пистолета и инструкциите, той свършил работата и после му върнал оръжието. Твърди, че идеята за очистването на Риджис не била на Стори. И той бил получил заповед. Е, имаме ли представа откъде може да идва тя? Кой от Ролинг Сикстис е бил поръчителят през деветдесет и шеста?

Гант отново поклати глава. Правеше го непрекъснато.

— Било е преди мен, Хари. Аз бях патрулно ченге в Югоизточния участък. И да ти кажа честно, по онова време сме били малко наивни. Нали тогава използвахме срещу тях ОПСУХ? Спомняш ли си ОПСУХ?

Бош си я спомняше. Бумът на бандитизма и придружаващото го насилие бяха развили същата светлинна скорост като епидемичното разпространение на крека през 80-те години на XX век. В безсилието си да се справи с проблема ЛАПУ в Южен Лос Анджелис реагира с програмата „Обществена подкрепа срещу уличното хулиганство“, която атакуваше долните нива на пирамидата. Това пречеше на уличния бизнес на бандите, но рядко стигаше до върха. И нищо чудно. Уличните бойци, който продаваха дрога и нанасяха удари за отмъщение или сплашване, рядко знаеха нещо повече от работата си за деня и още по-рядко издаваха дори нея.

Това бяха младежи от Южен Лос Анджелис, закърмени с омраза към полицията, закалени с расизъм, дрога, обществено безразличие и ерозия на традиционните семейни и образователни ценности, и после изкарани на улицата, където само за един ден можеха да спечелят повече, отколкото техните майки — за цял месец. Този им начин на живот се възхваляваше от всяко аудио, от всяка автомобилна уредба, дънещи посланието на рапа, което гласеше: майната й на полицията и на цялото общество. Да вкараш един деветнайсетгодишен гангстер в стаята за разпити и да го накараш да издаде следващия в редицата беше също толкова трудно, колкото да отвориш консерва грах с голи ръце. Той не знаеше кой е следващият в редицата, а дори да знаеше, нямаше да го издаде. Арестът и затворът бяха обичайни елементи на гангстерския живот, част от процеса на съзряване. Така се заслужваха гангстерските нашивки. Сътрудничеството с полицията нямаше плюсове. Имаше само минуси — враждебността на твоята гангстерска фамилия, която винаги водеше до смъртна присъда.