Камила Лекберг - Прокоба

– Защо липсващото име в списъка те подсети за Хана? – полюбопитства Аника.

– Първо, именно тя ми предаде дискетата. В документа на компютъра ти фигурират сто и шейсет имена, а във файла на дискетата едно се губеше. Хана го е изтрила, защото е знаела, че има голям риск да си спомня, че съм го чувал от нейните уста. През първия работен ден при нас тя ми сподели, че с Лаш наела къща от някой си Туре Шоквист, който се преместил в провинция Сконе за около година. Затова, когато прочетох същото име във файла, подготвен от теб, Аника, и видях адреса срещу него – Толарп, – бързо навързах нещата. – Патрик направи пауза. – Исках непременно да обсъдим цялата фактология, довела до подозренията ми. Как ви се струва? Открихте ли пропуски в разсъжденията ми? Според вас разполагаме ли с достатъчно улики, за да предприемем наказателно преследване?

Всички кимнаха. Колкото и невероятно да звучеше, в думите на Патрик имаше безспорна, макар и стряскаща логика.

– Добре. Сега е много важно да действаме, преди Хана и Лаш да се усетят, че сме ги разкрили. Не бива в никакъв случай да разбират как са попаднали в дома на Сигрид Янсон, защото иначе я грози…

Той млъкна, защото Аника си пое пресекливо дъх.

– Какво има? – попита Патрик и забеляза с нарастващо безпокойство как цветът се отдръпна от лицето ѝ.

– Казах ѝ – прошепна задавено тя. – Хана ми се обади веднага след като се върнахте от Калвьо. Поспала малко и се чувстваше по-добре. Съобщи ми, че ще отсъства не повече от ден-два, и аз… аз… – Аника се запъна, но после събра смелост и погледна Патрик: – Исках да я държа в течение и ѝ казах какво сте открили. За Хеда.

Патрик запази мълчание за секунда, после отсече:

– Нямало е откъде да знаеш. Веднага тръгваме към острова! Бързо!

В управлението мигом настъпи трескаво оживление.

Докато спасителната лодка, собственост на бреговата спасителна служба, пореше вълните на път към остров Калвьо, Патрик усещаше как стомахът му се свива болезнено. Мъчеше се да ускори хода на плавателния съд със силата на мисълта си, но „Минлоис“ и без това се движеше с максимална скорост. Патрик се опасяваше, че ще закъснеят. Когато се метнаха в служебните коли и пуснаха сините буркани, за да стигнат безпрепятствено и бързо до Фелбака, получиха обаждане от собственик на лодка. Възмутен, човекът се оплака, че полицайка от участъка в Танумсхеде и непознат мъж конфискували неправомерно лодката му, и започна да нарежда колко недопустими са тези гангстерски привички на служители на реда. Зарече се да ги съди до дупка, ако забележи и най-малката драскотина по лодката си. Патрик затвори слушалката най-безцеремонно, без да го доизслуша. Нямаше време за губене: Лаш и Хана пътуваха към Калвьо, за да отмъстят на майка си.

Спасителната лодка попадна в яма между вълните и върху Патрик се изсипа порой от солени пръски. Изви се силен вятър. Повърхността на водата, сутринта гладка като езеро, се набразди и посивя. В главата на Патрик непрекъснато се разиграваха всевъзможни сценарии на случващото се на острова. Йоста и Мартин се бяха прибрали зад стъклените прегради, но Патрик имаше нужда да подиша свеж въздух, за да се съсредоточи върху онова, което предстоеше да заварят на Калвьо. А то със сигурност нямаше да е приятно.

След безкрайно пътуване, всъщност продължило едва пет минути, приближиха брега и забелязаха открадната лодка. Стоеше небрежно привързана за пристана. Кормчията Петер ловко и обиграно долепи лодката до брега, макар пристанът да беше съвсем малък. Без да се поколебае и за секунда, Патрик скочи на сушата, след него и Мартин. После двамата помогнаха на Йоста да слезе на пристана. Патрик се опита да убеди възрастния си колега да остане в управлението, но Йоста Флюгаре прояви изненадваща непреклонност и настоя да участва в акцията. Патрик отстъпи, но вече започваше да съжалява за направения компромис. Така или иначе, нямаше за кога да се разкайва.

Направи знак да се приближат към къщата. Тя изглеждаше измамно пуста и необитавана. Оттам не се чуваше дори звук. Освободиха предпазителите на пистолетите си и щракването отекна из целия остров. Промъкнаха се към къщата и се притаиха до стената. Отвътре Патрик чу гласове и предпазливо надникна през мръсните, опръскани със солена вода прозорци. Първо му се мярна само някаква сянка, но очите му постепенно привикнаха към тъмнината и той различи две фигури, които се движеха из кухнята. Гласовете им ту се усилваха, ту затихваха, но не се чуваше какво точно казват. Изведнъж Патрик се разколеба какво да предприемат. Все пак взе решение. Кимна красноречиво към вратата. Тримата предпазливо запристъпваха нататък. Мартин и Патрик застанаха от двете страни на вратата, а Йоста приклекна малко по-встрани.