Камила Лекберг - Прокоба

– Какво търсиш? – попита Йоста.

Патрик не отговори. Продължи да хвърля листове върху пода. Най-после откри каквото търсеше. Изправи се с напрегнато изражение и се зачете в документа. От време на време спираше и забиваше нова топлийка върху картата. Постепенно всички места, отбелязани с една топлийка, се сдобиха с втора. След като приключи, Патрик се обърна към двамата си колеги:

– Вече всичко е ясно.

Дан най-сетне се реши на отдавна отлаганата стъпка и се свърза с брокер на недвижими имоти. Агенцията, спечелила доверието му, се намираше на отсрещната страна на улицата. Той събра кураж и набра номера, който виждаше всеки ден от кухнята си. Веднъж завъртели се, колелата набраха бързо скорост. Младият брокер предложи веднага да се отбие и да огледа къщата. Дан се съгласи, защото не искаше повече да отлага неизбежната продажба.

Мисълта да се раздели с къщата вече не го потискаше толкова. След всички разговори с Ана той знаеше в подробности какъв кошмар е преживяла с Лукас и изведнъж отчаяните му опити да задържи някаква си къща му се сториха… направо смешни. Какво значение има къде живее? Важното е да вижда дъщерите си, да ги прегръща, да им се радва, да разговаря с тях. Другото няма никакво значение. А колкото до брака му с Пернила, всичко свърши. Дан отдавна го знаеше, но се оказа неподготвен да посрещне последствията от краха на връзката им. Назря моментът за сериозни промени. Пернила си имаше свой живот, Дан – също. Той все пак се надяваше един ден двамата да възобновят приятелството, върху което някога се крепеше бракът им.

Мислите му се върнаха към Ерика. До сватбата ѝ оставаха два дни. Струваше му се много хубаво, че точно когато той решава да промени живота си, в нейния живот също настъпва промяна. Дан се радваше искрено на семейното ѝ щастие. Двамата се бяха разделили отдавна. Имаха връзка, но тогава бяха съвсем млади и съвсем различни от днес. И въпреки това приятелството им издържа. Дан от все сърце ѝ желаеше именно това: деца, любим човек, църковна сватба. Знаеше, че Ерика винаги си е мечтала за това, макар да не би го признала. Патрик беше идеалният мъж за нея. Двамата приличаха на земя и въздух. Ето така си ги представяше. Патрик стъпваше здраво по земята, беше стабилен, разумен, спокоен, докато Ерика все мечтаеше и се рееше из облаците, но благодарение на интелекта си не си позволяваше да се отнася съвсем в света на нереалното. Двамата си пасваха идеално.

Ана… Напоследък Дан често мислеше за нея. Ерика цял живот бе закриляла сестра си, защото я смяташе за слаба. Ерика възприемаше себе си като по-прагматичната от двете, а Ана – като мечтателката. През последните седмици, след като опозна по-добре Ана, Дан разбра, че е точно обратното. Всъщност Ана гледаше по-прагматично и реално на живота. Годините с Лукас я бяха научили да мисли трезво. Дан обаче беше забелязал, че Ана умишлено не изтръгва Ерика от заблудата ѝ. По-малката сестра явно разбираше, че Ерика има нужда да се чувства отговорна за щастието ѝ. В известен смисъл Ерика действително помагаше на Ана, но често подценяваше малката си сестра и се отнасяше към нея като към дете.

Дан стана и взе телефонния указател. Време е да започне да си търси апартамент.

В управлението цареше тягостна атмосфера. Патрик свика оперативка в кабинета на началника. Всички се взираха мълчаливо в пода, неспособни да проумеят необяснимото. С дружни усилия Патрик и Мартин донесоха телевизора и видеокасетофона. Още щом научи последните новости, Мартин си даде сметка какво му бе направило впечатление, докато бе гледал записа на предаването от вечерта, когато Лилемур бе изчезнала.

– Преди да предприемем каквото и да било, ще обсъдим всичко стъпка по стъпка – подхвана Патрик. – Нямаме право на грешки – додаде той и всички кимнаха в знак на съгласие. – Досетихме се, че има нещо гнило, когато открихме, че едно име липсва в списъка със собственици на испански хрътки. Йоста е съставил списък със сто и шейсет души, а Аника ги е вписала в таблица със съответните адреси. При нея имената също са наброявали сто и шейсет, но аз получих с едно по-малко. Беше изчезнало името на Туре Шоквист, живеещ в Толарп.

Никой не реагира и Патрик продължи:

– После ще ви обясня подробностите. Важното е, че така най-сетне успяхме да подредим пъзела.

Всички се досещаха какво следа. Мартин зарови лице в шепите си и затвори очи.

– Градовете, където убиецът е вземал жертви, ми се струваха познати отнякъде. Когато най-после се досетих откъде, бързо сглобих цялата картинка. – Патрик направи пауза и се прокашля. – Местопрестъпленията съвпадат с градовете, където е работила Хана. Бях прегледал подробно автобиографията ѝ, преди да я назначим при нас, но… – той разпери ръце и отстъпи думата на Мартин.