Джеймс Патерсън - Зоопарк

Но победата ми беше кратка. Докато крачех все още бесен, го чух из целия град: включваха се бензинови генератори – климатиците се връщаха към живот. Всички се връщаха към старите си номера. А на мен ми се беше сторило, че звукът на тръбата е тъжен.

В този момент осъзнах. На фона на умиращата виолетова светлина по залез-слънце във Вашингтон осъзнах. Заслушах се в засилващото се тракане в мрака и знаех.

Светът нямаше да се възстанови. Бяхме изгубени. Беше свършено.

10 Персонаж от „Улица Сезам“, който нарича себе си „най-любимият американски водещ на шоу игри“. Употребява се като нарицателно за досадник с шантав вид, който често е хомосексуален. – Б. р.

По залез-слънце на третия ден от Голямото спиране, както хората са започнали да го наричат, силен тътен нарушава мъртвешката тишина над центъра на Манхатън. Клои играе на „Кенди Ленд“ с Илай на бледата слънчева светлина в задната спалня на апартамента, чува го и отива до прозореца.

Поглежда към небето над Сентрал Парк. Звукът се усилва и в този момент тя ги съзира. Шест тандем-роторни хеликоптера летят над града, идват от Уест Сайд. Минават между небостъргачите на „Тайм Уорнър Сентър“, които стоят като футболна врата в края на Сентрал Парк близо до Кълъмбъс Съркъл и продължават на североизток над зеленината в парка към правителствената зона за сигурност.

– Не – прошепва Клои от терасата. – Не, не, не.

В небето над тях се чува и друг грохот. Един 747 разцепва небето на запад, а светлините му мигат в зелено и червено. Това е първият самолет, който вижда от седмица.

– Какво има? – пита Илай.

– Хеликоптери и самолети – казва Клои. – Защо нарушават забраната? Минали са едва три дни.

Тя излиза на терасата. Истина е. Над западната част на Сентрал Парк светлините в луксозните апартаменти започват да примигват като мънички светещи бонбони. Чува забръмчаването на генератори, ужасното тракане.

В края на Пето авеню вижда как един камион завива от малката уличка. После се появява и мотор. А след него и мерцедес.

И това не се случва единствено в Ню Йорк.

Липсата на животински атаки е накарала хората да са по-дръзки. Образите по сателитните снимки на Военновъздушните сили се увеличават, а все повече светлинки трептят в Далас, Синсинати, Дъблин, Милано, Мадрид. До следващата сутрин комините в Пекин бълват облаци дим, които се носят във въздуха като черни сатенени шалове. Канадските власти отменят забраната за употреба на мобилни телефони. Мексико и Европа следват примера им. По целия свят хората се връщат отново към предишния си ритъм. Заработват мините за въглища, атомните съоръжения, комуникационните кули. Нефтохимически облаци и въглеводород се издигат отново в небето, електромагнитната радиация се излъчва от мобилните телефони и кулите, въздухът над земята мъждука като невидим отровен газ. Образуват се нови и нови химични връзки. Енергията се смесва и създава нещо ново.

Промяната е тук завинаги. Тя е начин на живот, тя е светът.

Голямото спиране свърши.

Това е човешката цивилизация.

Атила се събужда на слънчевата си скала в Сентрал Парк – толкова е напрегнат. Чувства как адреналинът изпълва вените му, разтуптява сърцето му, изпраща кръв към мозъка и мускулите му. Приливът на енергия. Активира невроните, синаптичните връзки. Усещането напира в тялото му, обгръща молекулярните структури в мозъка му, хиперсетивната електрическа маса. Кръвното му налягане се покачва. Устата му пресъхва и той започва да се поти. Козината по гърба му настръхва.

Готов е да атакува. Нещо е отключило импулса за нападение в мозъка му и е оставило бутона натиснат. Раздразнението му се засилва и той диша все по-тежко. Издава насечени звуци, подобни на ръмжене.

Миризмата във въздуха се е върнала, призовава го, кара го да се изправи на крака. Женската до него също е развълнувана, очите ѝ блестят от тревожен гняв.

Той слиза от скалата, а животните са се върнали. Покриват игрището за софтбол като жив килим. Глутницата е по-голяма и по-кръвожадна отпреди.

Атила води рояка на изток, към светлините на апартаментите. Хвърлил е око на високите сгради. Знае как да се катери по тях, как да влезе вътре. Ще отиде сам и ще отвори вратите на останалите. Миризмата му казва това. Този път няма да се провали.

Всякаква милост, която е показал някога към човек, вече не съществува дори в спомените му. Той има миризмата. Тя е негов господар, приятел, партньор. Миризмата е всичко.