Джеймс Патерсън - Зоопарк

Макдил е спокойна въздушна база, използвана основно за презареждане, и работата му обикновено е лека. Най-трудната част е да се постараеш двайсет и три годишните новобранци с трийсет летателни часа да не прегреят прекалено и да не превърнат пистата в пещ за пици.

Уайт примигва към писта 1, където по някаква причина двайсет и четири бойни самолета „Фалкон“ F16 набират мощ по пътеката за рулиране.

Зяпва при вида на черен бомбардировач „Стелт“ В2, който се приземява на писта 2.

Не е шега работа, мърмори си той и продължава разсеяно да разбърква кафето си.

Около всички изтребители кипи подготовка. Един от инженерите по поддръжката на самолетите се кълнеше в съблекалнята, че всички са заредени с взривоопасни вещества – барутно-алуминиеви термитни бомби, магнезий, бял фосфор. Каза, че не бил съвсем сигурен, но на В2 май че имало термобарични бомби.

Мамка му, мисли си Уайт. Като нищо може да са и проклети атомни бомби.

Двайсет минути по-късно звъни кодираната телефонна линия до мястото му на радара за връзка с началството. Изпил е кафето и вече почти се е освестил. Нарежданията, които получава по телефона, са отсечени, кратки и с характерна военна прецизност. В тях не се долавя и намек за шега.

– Тук е командният център НОРАД в Шайен. С кого разговарям?

– Лейтенант Франк Уайт.

– Слушайте, Уайт. Не разполагам с всички координати пред себе си, но трябва да разчистите гражданските самолети на юг от Тампа и на север от островите на Флорида. Освободете пространството до таван двайсет и осем хиляди метра.

Уайт се взира в сивкавото си отражение в стъклата на контролната кула и присвива очи за миг, опитва се да си представи територията.

– Това не е ли Национален парк „Евърглейдс“?

– Не чух последното, синко. Какво каза?

О, мамка му, мисли си лейтенант Уайт. Какво е това? Какво става?

– Казах, тъй вярно. На юг от Тампа и на север от Флорида Кийс.

След миг е на радарните станции, изпълнява заповедите. Двупосочната линия изпращява в слушалките му.

– Кула, тук е две-пет-три. Подготовката ни прик­лючи. Можем ли да излитаме?

Уайт застава нащрек. Две-пет-три е обозначението на един от бомбардировачите В2.

– Да, две-пет-три. Писта 1 е на ваше разполо­жение.

На разположение за какво, нямам идея, мисли си лейтенант Уайт и отпива остатъка от кафето си, а огромният самолет потегля по пистата.

Оперативен център Норад

Станция на Военновъздушните сили в планините Шайен

Колорадо Спрингс, Колорадо

Звукът от сирените за готовност, които отекват в комплекса от сгради в девет часа сутринта, се чува ясно по целия планински склон чак до раззеленените предградия на Колорадо Спрингс.

По-новите жители на града, които забелязват ревящия звук, вероятно безучастно си мислят, че е сирена на доброволния отряд на пожарникарите, а после се връщат към вестника и закуската си. Онези, които имат членове на семействата, работещи в станцията, веднага си тръгват от работа или от урока си по йога и поемат към училищата да приберат децата си.

Сирените млъкват точно след пет минути. Пос­ле двете двайсет и пет тонни бронирани стоманени врати за защита на военния бункер от предполагаемо атомно оръжие започват да се затварят за пръв път от единайсети септември насам.

Коридорите и стаите в съоръжението се разклоняват около широк основен проход с размерите на влаков тунел, прокопан почти в центъра на гранитната планина. Двуетажният главен оперативен център със стъклена фасада е крайната точка на мрежата от помещения най-близо до западния склон на планината. В него техници от Военновъздушните сили седят в кабинките си, дават нареждания в мик­рофоните си и слушат пищенето и пукането на военния радиотрафик.

Стената срещу входа на помещението и тази вдяс­но са заети от екрани с размерите на тези в местния мултиплекс. Екранът в дъното показва компютърни карти и мигащи индикатори на радари. Десният представлява колаж от многобройни сигнали, излъчвани в реално време, комбинация от образи, заснемани на земята от въздуха чрез камери, монтирани на безпилотни летателни средства и бойни самолети, в момента намиращи се във въздуха.

Подпрян на парапета на стълбите пред вратата на подобния си на аквариум офис над оперативния център, началникът на НОРАД Майкъл Макмаршал слуша как екипът му предава кодове и координира движението. Тайно прошепва молитва за хората си и глътва без вода последните три таблетки адвил от пластмасовото шишенце в ръката си.