Джеймс Патерсън - Зоопарк

Силната критика на Харви Салтънстол към ЧЖК беше забавила напредъка в проучванията ни с години. Защо ли сега не бях изненадан, че тази нагла подлога на елита беше на предна позиция, в самия център на екипа, събран от правителството за разрешаване на проблема?

След малко стоях начело на конферентната маса, редом до най-големите умове в страната. Надявах се експертните мнения на всички в тази зала да бъдат достатъчни. И да не е твърде късно.

Започнах с кратък разказ за всичко, което бях видял сутринта под парка „Брайънт“.

– Първоначално мислех, че ЧЖК произхожда от вирус – казах и огледах подред лицата около масата. Всички ми отвърнаха с кимване. – Но след като днес видях тези животни отблизо да се държат толкова необичайно, мисля че е време да възприемем нов подход. Според мен има нещо общо с феромоните. Кучетата, които наблюдавах, демонстрираха проява на феромонна агрегация като по учебник. Вярвам, че нов видоизменен феромон е навлязъл в околната среда и вероятно е наше дело, тъй като, изглежда, ние сме единствените бозайници, чието поведение не е повлияно от него.

– И дойдохме тук за това? – Харви Салтънстол отпи продължително и претенциозно глътка кафе, а всички останали седяха в очакване на думите му. – Околната среда? Моля ви се. Това е инфантилна теория. Феромонът е химикал, който осъществява изключително специфична връзка с отделните видове. Никога не съм чувал за феромон, който да въздейства на различни видове. Да не би да твърдите, че някакъв невидим влудяващ газ въздейства на всички бозайници с изключение на хората? Защо да не влияе и на нас?

Колкото и да беше дразнещ, съзнавах, че Салтънстол има право. Веднага беше нацелил най-големия пробив в теорията ми. Прехапах устна и се замислих.

Харви Салтънстол предвзето опря върховете на пръстите си един в друг и започна да ги намества, готов да повтори атаката си. В този момент Клои скочи, за да ме защити.

– Какво ще кажете за замърсяването? – избърбори тя.

– Да, какво за него? – попита Салтънстол.

– Замърсяването на околната среда понякога причинява мутации и промени в животните. Найлоназата например. В езеро с отпадъчни води край фабрика за производство на найлон в Япония са открили вид бактерия, която се храни само с найлон. Наличието на замърсяване е изменило генетично бактериите, които вече са били там.

– Всичко това е чудесно, в случай че говорим за замърсяване – каза Салтънстол. – Но мислех, че говорим за феромони. Какво общо има замърсяването с феромоните?

Ударих с кокалчета по масата.

– Въглеводороди – казах. – Това е връзката между феромони и замърсяването. Феромоните се състоят от въглеводороди. Нефтът също.

Всички около масата леко се поизправиха. Съзнанието ми препускаше. Не можах да се въздържа, скочих на крака и започнах да крача зад стола си.

– Въглеводородите са навсякъде – продължих. – През последните двеста години вследствие на индустриалната активност се наблюдава масово повишаване на летливите въглеводороди в атмосферата. Метан, етилен...

– Да не споменаваме широкото разпространение на нефта – включи се Клои. – Нефтът е навсякъде – в пластмасите, боите в къщите, балоните, възглавниците, шампоаните. Оттича се в подпочвените води...

– Изследванията през деветдесетте не доказаха ли вредата от пластмасите и рисковете за здравето заради химическите им сходства с естрогените? – добави доктор Тери Аткинсън. Той беше инженер химик от „Купър Юниън“.

Прииска ми се да се метна през масата и да плеснем дланите си. Не го направих.

– Да! – възкликнах. – Щом въглеводородите могат да имитират естроген, напълно е възможно да могат да имитират и феромони.

– Или да вземем за пример пластмасовите съединения, използвани за бутилките за вода – каза доктор Куин, като размахваше във въздуха химикалката си. – Откриха, че по някаква причина предизвикват рязко повишаване на нивата на естроген при рибите. В езеро край завод в Германия учените открили, че в него изобщо няма мъжки риби.

– Тръгваме в погрешна посока, приятели – нас­тоя Салтънстол. Прочисти гърло и отметна назад кичур посребрена коса. – Как се променят химичес­ките въглеводороди без наличието на катализатор? Пластмасите съществуват повече от петдесет години. Ако предизвикваха промяна в начина, по който животните преработват феромоните, нямаше ли да забележим доста по-отдавна?

Издишах и се опитах да измисля подходящ отговор. Салтънстол отново излезе с убедителен контрааргумент.