Джонатан Келерман - Кръвна проба

Той разчлени поредното рулце на малки късчета и ги нареди в полукръг върху дъното на чинията.

— Ще си поръчам яйца — обяви безапелационно.

Повика сервитьорката отново. Тя прие поръчката и ме погледна зад гърба му, сякаш казваше: „Свикнала съм с това“.

— Имаш ли някаква теория какво ги е довело до този обрат?

— Имам две. Първата е, че Оджи Валкроа е оцапал работата. Втората — онези проклети „Тачърс“ са отровили мозъка на родителите.

— Кой?

— Тачърс. Така ги наричам. Те са от някаква смахната секта, чиято главна квартира е близо до дома на Суоуп. Обожават гуруто, наречен Благородния Матей. Себе си наричат „Тач“ 4 4 „Тач“ — touch (англ.) — докосвам. — Бел.пр. . Това ми каза социалният работник.

Гласът на Раул бе изпълнен с презрение.

— Дева Марийо, Алекс, Калифорния се превърна в свещена обител за психари, отхвърлени от света.

— Те холистици ли са?

— Социалният работник каза, че са. Голяма изненада, нали? Повече приличат на тъпанари. Да лекуват болест с моркови, трици и миризливи треви, хвърлени през рамо в полунощ. Това е върхът! Във века на научните постижения — доброволна културна регресия!

— Какво всъщност правят хората от „Тач“?

— Нищо, мога да го докажа. Всичко си вървеше гладко, съгласието бе подписано и тогава двама от тях — мъж и жена, посетили родителите и ето ти беда!

Препълнена чиния с бъркани яйца, подкрепена с купичка жълт сос кацна на масата. Сетих се, че той харесва холандската кухня. Изсипа наведнъж соса върху яйцата и ловко раздели с вилицата ястието на три. Средното парче бе погълнато веднага, последва го дясното, а накрая и лявото изчезна. И отново ритуалът с избърсване на устните и пак махане на трошици от мустаците.

— А каква е ролята на твоето приятелче в цялата тази работа?

— Валкроа ли? Сигурно доста голяма. Нека ти разкажа за този хубавец. На книга изглеждаше прекрасно — доктор на медицинските науки от „Макгил“. Френски канадец е. По линията на международните връзки се заселил в Майо. Една година изследователска работа в Мичиган. Наближава четирийсетте. По-възрастен е от повечето стажанти, затова реших, че е помъдрял. Ха! Когато го интервюирах, всъщност разговарях с добре образован, интелигентен мъж. След шест месеца обаче, се оказа, че той си е само едно възрастно „дете на цветята“ 5 5 „Дете на цветята“ — Flower Power — движение на младежите в САЩ от 1967 г. .

— Умен е, но не е професионалист. Говори и се облича като тийнейджър, опитва се да слезе до нивото на родителите. Те как да му се доверят! А може би и децата го съзнават. Има и друго. Преспал е с поне една майка на пациент, за която аз знам, а подозирам, че е имало и още няколко. Сдъвках го, а той ме гледаше сякаш лудият съм аз, та само местя въздуха за такива работи.

— Малък спад в морала на отделението?

— Той въобще не притежава морал. Бас държа, че понякога идва пиян или е смъркал наркотици, но не мога непрекъснато да вървя като хрътка по петите му. Той се е подготвил, винаги има верен отговор. Но все още не е лекар. Просто е едно високообразовано хипи.

— Как се справяше със семейство Суоуп?

— Може би прекалено добре. Беше много интимен с майката и изглежда вярваше на бащата повече от всеки друг.

Заби поглед в празната чаша от кафе.

— Не бих се изненадал, ако е решил да преспи с дъщерята. Тя хваща окото. Но точно сега това не ме безпокои.

Той присви очи.

— Струва ми се, че д-р Огъстъс Валкроа има слабо място в сърцето си за шарлатанството. По време на събрания на персонала той говореше, че трябва да бъдем по-толерантни към т.нар. „постижения на алтернативната медицина“. Прекарал е известно време в индиански резерват и бе впечатлен от техните знахари. Докато ние обсъждаме списание „Нова Англия“, той продължава да си бае за шаманите и змийския прах. Невероятно.

— Мислиш ли, че всъщност те саботира?

— Враг от вътре? — Помисли малко и отвърна: — Не, поне не явно. Просто мисля, че той поддържа плана за лечение по начина, който се очаква от него. По дяволите, Алекс. Това да не е абстрактен философски семинар? Има едно болно момче с отвратителна болест, което мога да лекувам и да спася, а те искат да попречат. Това си е убийство!

— Можеш да се обърнеш към съда — предложих аз.

Той кимна тъжно.

— Вече зачекнах въпроса пред адвоката на болницата. Той мисли, че ще спечелим. Но ще бъде пирова победа. Спомняш ли си делото Чад Грийн? Детето бе болно от левкемия, а родителите го измъкнаха от детската клиника в Бостън и избягаха през Мексико за Летрил. Превърна се в медиен цирк. Родителите станаха герои, а лекарите и болницата — големи лоши вълци. Накрая, след всички съдебни решения, детето никога не бе лекувано и умря.