Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Заповядай у дома и ще ти направя истинско кафе.

Мина ми мисълта, че съм работил с този човек три години, познавах го от двойно повече, но никога не бях виждал дома му.

— Някой ден може би ще приема поканата ти. Къде живееш?

— Недалече от тук. Кондо он Лос Фелис… Жилището е малко, но когато някой живее сам, по-добре е да опростява нещата, съгласен ли си?

— Предполагам, че е така.

— Ти също живееш сам, нали?

— Свикнал съм. Живея с прекрасна жена.

— О, добре, добре.

През черните му очи сякаш премина облак.

— Разкажи ми за Суоуп. Какви са проблемите ти с тях?

— Възможно най-лошите, Алекс. Те отказват лечението. Желаят да заведат момчето вкъщи и да го оставят бог знае кому.

— Мислиш ли, че са холистици 3 3 Холистици — привърженици на учение, което определя лечение за цялото тяло, а не за конкретната болест. — Б.пр. ?

Той потръпна.

— Възможно е. Те са провинциалисти, идват от Ла Виста, малко градче близо до границата с Мексико.

— Познавам областта. Там хората се занимават със земеделие.

— Да, така мисля. По-важна е близостта до провинция Летрил. Бащата е фермер или овощар. Глупав човек, винаги се опитва да прави впечатление. Предполагам, че някога се е занимавал малко с наука… Обича да произнася биологични термини. Огромен, здраво сложен мъж, малко над петдесетте.

— Старичък, за да има петгодишно дете.

— Да. Майката е в края на четиридесетте. Чудя се дали детето не е плод на някаква грешка. Може би именно чувството за вина ги подлудява. Нали разбираш, самообвиняват се за този рак и всичко останало.

— Не е необичайно. — Имал съм, макар и рядко, случаи, когато в семейството преживяват кошмарно откриването на рак у детето им. Част от кошмара е, че „виновните“ родители се самобичуват с въпроса „Защо точно аз?“. Или непрекъснато си повтарят: „Трябваше да направя това… Защо не направих онова…“. Това не е разумен процес. Повечето родители успяват да го преодолеят.

— Разбира се, в конкретния случай би могло да се търси и друга причина — разсъждаваше хипотетично Раул, — възрастни яйчници и т.н. Е, хайде стига догадки. Нека продължа. Докъде бях стигнал? А, да, г-жа Суоуп. Ема. Една мишка. Дори раболепна. Бащата е шефът. И едно малко допълнение — сестра на около деветнайсет.

— Кога е поставена диагнозата на момчето?

— Официално преди няколко дни. Местният участъков лекар взел проба за изследване от разширения стомах на детето. Известно време то имало болки, а през последните пет дни — настинка. Участъковият лекар изпитвал съмнения (което говори много добре за един провинциален доктор). Не се задоволил с наличната апаратура за изследване и изпратил пробите тук. Трябваше да извършим екстензивен тест, да повторим физическите и кръвните проби, БЮН, пикочна киселина, костен мозък от две различни места, имунодиагностика, направихме всичко според изискванията на протокола „Не-Ходжкин“. Успяхме да го установим едва преди няколко дни. Локализирахме заболяването, няма метастази. Проведох диагностична среща с родителите, казах им, че прогнозата е добра, защото туморът не се е разпространил. Те попълниха необходимите документи, че дават съгласие за лечение и бяхме готови да започнем. Напоследък момчето развива повторяеми инфекции и в кръвта му открихме пневмоцистит. Затова го поставихме в „Ламинарния поток“, като планирахме да го държим там през първия етап на химиотерапията, а после да проверим как работи имунната му система. Случаят изглеждаше лесен за разрешаване. Но точно преди началото на лечението колегата Оджи Валкроа ми се обади, и ми съобщи, че родителите са загубили кураж.

— Нямаше ли признаци за някакви проблеми при първия разговор с тях?

— Наистина никакви, Алекс. Бащата в това семейство говори от името на всички. Тя седеше и хлипаше. Направих всичко възможно да я успокоя. Той зададе много и все претенциозни въпроси, както вече ти казах, опитваше се да ме впечатли, но общо срещата мина в много приятелски дух. Те приличаха на интелигентни хора, не на измет.

Раул поклати глава разстроен.

— Отидох там веднага след обаждането на Валкроа, говорих им, като си мислех, че това е само моментна слабост. Нали знаеш, понякога родителите да чуят нещо за лечението и си въобразяват, че ще тормозим детето им. Започват да търсят „нещо по-простичко“ — например костилка от кайсия. Ако лекарят има достатъчно време да обясни значението на хемолечението, обикновено възвръща доверието им. Но не и на Суоуп. Те вече бяха взели своето решение. Използвах черна дъска. Начертах им графиката на оцеляването. Осемдесетте и един процента, които ти споменах, са валидни само в случаите, когато туморът е локализиран. Ако вече има метастази, числото пада на четиридесет и шест. Въобще не се впечатлиха, когато им съобщих, че основният фактор е скоростта на лечението. Използвах чар, придумвах ги, молих, крещях. Те въобще не спориха. Просто отказаха. Поискаха да си го заведат у дома.