Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Добро утро, Раул.

— Закуси ли вече?

Обърна ми гръб и дългите му пръсти бързо заопипваха камарата книжа върху бюрото, сякаш сляп човек с огромна скорост четеше Брайловата азбука.

— Не, нали ти каза, че…

— Какво ще кажеш да прескочим до лекарската трапезария на разноски на отделението?

— Добре би било — отбелязах примирено.

— Чудесно, прекрасно.

Той потупа джобовете си, търсейки нещо из тях и промърмори някаква ругатня на испански.

— Моля те само да се обадя на няколко места и после ще…

— Раул, вече съм доста притиснат от времето. Ще ти бъда много благодарен, ако тръгнем веднага.

Той се обърна и ме погледна с огромно учудване.

— Какво? О, разбира се. Веднага, наистина.

Хвърли последен поглед към бюрото, сграбчи новия брой на списание „Блъд“ 2 2 Блъд — кръв. — Бел.пр. и вече бяхме навън.

Макар краката му да бяха по-къси от моите поне с десет сантиметра, наложи ми се да подтичвам, за да вървим заедно, докато си проправяхме път през остъклената топла връзка между „Принцли“ и главната сграда.

— Името на семейството е Суоуп. Произнесе го буква по буква.

— Момчето е Хейууд — накратко Ууди. Петгодишен е. Локализирана лимфома на болестта „Не-Ходжкин“. Първоначално е открит в стомашно-чревния тракт. Скенерът за метастази бе отличен, съвсем чист. Хистологията е не-лимфобластична, което също е чудесно…

Стигнахме до асансьора. Едва си поемаше дъх. Разкопча яката на ризата и разхлаби възела на вратовръзката си. Плъзгащите врати се затвориха и ние пътувахме мълчаливо до приземния етаж. Тишина, но съвсем не и спокойствие, защото той не можеше да стои мирно. Почукваше по стените на асансьора с пръсти, играеше си с крайчетата на мустаците си и непрекъснато щракаше химикалката.

Коридорът на приземния етаж представляваше гъмжащ тунел, претъпкан с лекари, сестри, технически персонал и стажанти. Той продължи да говори, докато не го потупах по рамото и му изкрещях, че нищо не чувам. Кимна рязко и започна да си проправя път. Изнизахме се през кафенето и влязохме в елегантната лекарска трапезария с приглушено осветление.

Група хирурзи и стажанти, облечени в зелени престилки, седяха около кръгла маса, ядяха, пушеха и си приказваха. Шапките им висяха, поклащайки се на гърдите, сякаш бяха лигавници. Иначе други посетители нямаше.

Раул ме заведе до една маса в ъгъла. Той обви скута си със салфетка, взе един пакет с хартиени освежителни кърпички и започна да го обръща в ръце. Прахът се стичаше между хартията като пясък в стъклен часовник. Повтори жеста още няколко пъти и скоропоговорката отново започна. Спря единствено, когато сервитьорката дойде да вземе поръчката ни.

— Алекс, спомняш ли си протокола ЦОМП?

— Смътно. „Циклофосфамид“… ъ-ъ… „Меторексат“ и „Преднизон“, нали? Забравих „О“-то какво беше.

— Много добре. „Онковин“. Ние го преоткрихме за лечение и на „Не-Ходжкин“. Действа прекрасно, когато го комбинираме с „Интратекал Меторексат“ и облъчване. Осемдесет и един процент от болните получават облекчение за тригодишен период и продължаване на живота. Това сочи националната статистика. При моите пациенти числото е по-високо — над деветдесет процента. Наблюдавам голяма група деца между пет и седем години, които се чувстват великолепно. Помисли за това, Алекс. Болест, която преди десетилетие убиваше буквално стопроцентово, сега е потенциално лечима.

Светлината в очите му блесна още по-силно.

— Фантастично!

Храната пристигна. Той си сервира две шункови рулца, разряза ги на фини късчета и се зае систематично да ги поглъща. Приключи много преди аз да съм преполовил хлебчето си. Сервитьорката наля прецедено кафе със сметана. Раул потупа устните си и премахна въображаеми трошици от мустаците си.

— Забележи. Употребих думата „лечима“. Няма вече свенливи приказки за удължаване срока на живот. Ние победихме тумора на Уълмс, справихме се и с рака на Ходжкин. Сега е ред на „Не-Ходжкиновата“ липома.

Междувременно завършена бе дисекция на трето рулце, а частите му изпратени също така методично при другите. Той направи знак на сервитьорката за още кафе. Когато тя се отдалечи, каза:

— Това не е истинско кафе, приятелю. То си е само една топла отвара. Майка ми знаеше как да приготвя кафе. Един от прислужниците ни, стар негър, мелеше зърната на ръка, много ситно. Меленето му е майката на хубавото кафе.

Той отпи още малко и бутна чашата настрана. На нейно място пое тази с водата и я изпразни на един дъх.