Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Умникът доктор ли ти нареди да ми кажеш това?

— Не. Аз самият ти го казвам. Не е задължително да ходиш при доктор Мелендес-Линч. Ще намерим друг специалист. В Сан Диего.

Момчето проплака в съня си. Тя изтича при него, попя му приспивна песен без думи и галеше косичката му, докато се успокои. Люлееше го в прегръдките си. Дете се грижеше за дете. Личеше, че е изтощена до припадък. Сълзите започнаха отново да се стичат по лицето й.

— Ако идем в болница, те отново ще ми го вземат. Аз най-добре мога да се грижа за него и то точно тук.

— Нона — казах, като събрах всичкото си търпение. — Има неща, които дори една майка не е в състояние да направи. — Люлеенето спря за миг и после продължи. — Тази нощ бях в дома на родителите ти. Видях оранжерията и прочетох тетрадките на баща ти.

Погледна ме. Явно за пръв път чуваше за дневниците. Успя да потисне учудването си и се правеше, че не ме слуша.

Продължих да говоря тихо.

— Знам какво ти е минало през главата. Започнало е след смъртта на чиримоята. Той сигурно си е бил лабилен и преди, но провалът и безпомощността са го прехвърлили отвъд границата. Опитал се е да се вземе в ръце, като се е правил на господ. Създавал си е свой собствен свят.

Тя престана да се клати, отдели се от момчето, постави главицата му внимателно на възглавницата и излезе от стаята. Последвах я в кухнята, като не изпусках от око ножа в умивалника. Тя се протегна и взе една бутилка „Садърн Комфорт“ от високата полица над бюфета. Наля си половин чаша и се наведе над шкафа. Изгълта течността. Несвикнала с алкохола, тя направи гримаса, започна да се дави и да кашля.

Потупах я по гърба и й помогнах да седне на стола. Взе бутилката със себе си. Седнах насреща й и изчаках да спре да хрипти, преди да продължа.

— Започнало е със серия експерименти. Фаталното нещо се е оказало кръвосмешението и присаждането между растения от един и същи род. Просто фатално за момента. Но не е било нищо криминално, докато не забелязал, че ти си пораснала.

Тя отново напълни чашата си, отметна глава назад и изля спиртната течност в гърлото си. Поведението й бе пародия на твърдост.

Още веднъж тя не успя да бъде твърда. И както Маймън си бе спомнил, тя бе едно малко, красиво и червенокосо момиченце, усмихнато и дружелюбно. Проблемът наистина се бе появил след навършване на дванайсетата й година. Но самият той не знаеше защо. Аз обаче знаех.

Тя бе влязла в пубертета три месеца преди дванайсетия си рожден ден. Суоуп бе записал датата, когато бе открил факта. („Еврика, Аннона разцъфна. Все още не е достатъчно развита в интелектуално отношение, но каква е физическата й красота! Първокласна стока…“)

Увлякъл се беше от промените в тялото й. Записвал ги беше в дневника с ботанически термини. Докато наблюдавал развитието на момичето, в останките от клетия му мозък се зародил чудовищен план. Част от него все още била организирана и дисциплинирана, а умът му — аналитичен, като на д-р Менгеле 21 21 Д-р Менгеле — известен с жестокостите си немски хирург, правил чудовищни опити с хора в концентрационните лагери по време на Втората световна война. — Б.пр. . Възприел прелъстяването като усъвършенстване на научен опит.

Първата стъпка била в дехуманизирането на жертвата. С цел да оправдае насилието, той я декласифицирал в съзнанието си — момичето повече не било негова дъщеря, дори личност, а просто разновидност на нов екзотичен вид същества. „Аннона Зингибър“. Рижавата аннона. Пестик, който трябвало да бъде опрашен. После се появило ликуващото извращение на самото престъпление: ежедневните разходки из гората зад оранжерията не били кръвосмешение, а само нов интригуващ проект. Последното изследване на кръстоската между същества от един и същи род.

Всеки ден очаквал с нетърпение нейното завръщане от училище, за да я хване за ръка и заведе в тъмното. След това постилането на килима върху земята, осеяна с борови иглички и обичайното отхвърляне на протестите й. Половин година на ежедневни репетиции — интензивен семинар по фелацио и накрая влизане в младото тяло — разпръскване на семената в земята.

Вечерите си посветил на записване на всички данни. Качвал се на тавана и споделял в дневника си всичко, без да спестява и най-незначителната подробност. Точно като всеки друг изследовател.

Според тетрадките му, той държал жена си в течение на напредъка на експериментите. Отначало тя се опитала да протестира, после започнала мълчаливо да се съгласява. Следвала заповедите.