Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Ще те изпия — каза тя сладострастно. — Ще направя всичко, което пожелаеш. Ако си тръгнеш после.

— Не това е целта ми.

— Ще стане, ако поискаш. Мога да те накарам да почувстваш неща, които дори не си си представял.

Това бе роля от долнокачествен порнофилм, но тя я прие сериозно. Притискаше гърдите си към мен. Още веднъж облиза кръвта ми и направи цяло шоу.

— Престани — казах й и я отблъснах.

— Хайде стига бе. Какъв глупак си. С тия сини очи и всичките черни къдри. Хващам се на бас, че и членът ти е толкова красив, а?

— Достатъчно, Нона.

Тя продължаваше да се натиска към мен. Кожата й бе напоена с миризлив евтин одеколон.

— Не се сърди, Синеочко. Няма нищо лошо в това да си голямо и силно момче, с голям чепат член. Дори вече го усещам. Точно тук. О, да, много е голям. Ще ми хареса да си поиграя с него. Сложи го в устата ми. Ще те глътна. Ще те изпия.

Мигна с тежките си мигли.

— Ще си сваля дрехите и ще ти дам да си поиграеш с мен, докато аз те работя.

Отново се опита да ме лиже по бузата. Освободих едната си ръка и я ударих по лицето.

Тя се завъртя назад втрещена и ме погледна с учудването на малко момиче.

— Ти си човешко същество, а не парче месо — казах й аз.

— Аз съм курва! — изскимтя и започна да си скубе косите, като дърпаше червените къдрици.

— Нона…

Тя потръпна сякаш се отвращаваше от себе си и раздра въздуха с ръце сякаш бяха две куки. Но този път бяха насочени към собствената й плът. Бе на път да раздере кожата на прекрасното си лице.

Сграбчих я и силно я притиснах. Опита се да се бори, но изведнъж се разрида. Имах чувство, че малко преиграва. Когато сълзите свършиха, тя припадна на гърдите ми слаба и безпомощна.

Занесох я до един стол, сложих я да седне, изтрих лицето й с една салфетка, а друга притиснах към бузата си. Кръвта почти бе спряла. Взех ножа и го сложих в умивалника.

Погледът й бе забит в масата. Хванах брадичката й с ръка. Мастилените очи гледаха в далечината.

— Къде е Ууди?

— Там отзад. Спи. — Каза го с безразличие.

— Заведи ме.

Тя се изправи, като се поклащаше. Разкъсана найлонова завеса разделяше двете помещения. Преведох я през нея. Задната стаичка бе претрупана с мебели от магазинна разпродажба. Бе доста тъмно. Стените бяха облицовани с пластмасова материя — имитация на брезовото дърво и боядисани в мръснобяло. На тавана имаше закривен пирон и от него висеше календар. Върху масата с пластмасов плот забелязах радиочасовник — също пластмасов. На пода имаше купчина тийнейджърски списания. Синьо кадифено канапе бе разпънато като за спане.

Ууди спеше под завеса от мек вълнен плат с индийски орнаменти, къдриците му се бяха разлели по възглавницата. На нощното шкафче до леглото почиваха детски комикси, камионче и неизядена ябълка. Шишенцето с таблетки съдържаше витамини.

Дишането му бе равномерно, устните му — напукани и сухи. Докоснах бузката му.

— Много е горещ.

— Ще се оправи — каза тя отбранително. — Давам му витамин „С“ за температурата.

— Има ли някакъв резултат досега.

Тя погледна встрани и поклати отрицателно с глава.

— Има нужда от болница, Нона.

— Не!

Коленичи и взе малката му главица в прегръдките си. Притисна буза към неговата и целуна клепачите му. Той се усмихна в съня си.

— Ще повикам линейка.

— Тук няма телефон. — Каза го с детски триумф. — Иди да потърсиш, а когато се върнеш, вече ще съм изчезнала.

— Той е много болен — казах търпеливо. — Всеки час закъснение ще постави живота му в още по-голяма опасност. Ще идем заедно до колата. Приготви си нещата.

— Те ще му причинят болка! — изскимтя тя. — Точно както и преди. Ще го бодат с игли! Ще го сложат в онзи полиетиленов затвор!

— Послушай ме, Нона. Той е болен от рак. Може да умре.

Тя се обърна.

— Не го вярвам.

Хванах раменете й.

— По-добре е да повярваш. Това е истина.

— Защо? Защото онзи умник доктора го е казал ли? Той е като всички останали. Не може да му се вярва. — Тя клекна, както беше направила и в болничния коридор. — Защо да е болен от рак? Някога да е пушил или пък да е правил нещо лошо? Той е само едно малко дете.

— И децата боледуват от рак. Хиляди се разболяват всяка година. Никой не знае защо, но се разболяват. Почти всички могат да бъдат лекувани, а някои дори оздравяват. Ууди е един от тях. Дай му шанс.

Тя упорито се съпротивляваше.

— Те го тровеха на онова място.

— Има нужда от силни лекарства, за да победи болестта. Не казвам, че ще бъде безболезнено, но медицинското лечение е единственото нещо, което може да спаси живота му.