Джонатан Келерман - Кръвна проба

Жената се изправи, тръгна към лявата част на катедралата и застана пред мъжете, с ръце спуснати встрани от тялото, напълно на разположение.

Матиас изрече името „Лутър“. Нисък, гологлав мъж с напълно посивяла брада се изправи и се съблече. Под команда той се приближи до масата и получи една гигантска доза кокаин от великана. С театрален жест Матиас нареди на него и тантурестата жена да отидат в средата на помещението. Тя отново коленичи, започна да го разтрива, лиже и смуче и накрая легна по гръб. Гологлавият влезе в утробата й и започнаха да се любят като луди.

Следващата жена, която прие своята доза наркотик и коленичи пред гуруто, бе висока, кокалеста и с вид на испанка. Наредено й бе да се съвкупява с тромав очилат мъж, който в предишния живот сякаш е бил счетоводител. Пенисът му бе необичайно малък и ъгловатата жена сякаш цял щеше да го погълне, докато работеше енергично, за да му вдъхне живот. Скоро двамата се присъединиха към хоризонталния танц на първата двойка върху пода на катедралата.

Третата жена бе Дилайла. Тялото й бе привлекателно младо, гъвкаво и гладко. Матиас я задържа по-дълго от първите две жени и после още четири се втурнаха да го обслужват. Приличаха на търтеи, които слугуват на царицата в пчелния кошер. Накрая ги освободи и им намери партньори. Ако двайсетминутното действие на кокаина свършеше, хората отиваха втори и трети път до масата и всичко ставаше под командата на Матиас. Когато една купичка се изпразнеше, гигантът просто преместваше сламката в следващата.

Пухкавите възглавнички вече бяха добро легло за съвкупяващата се върху пода на помещението маса. Сцената бе сексуална, но липсваше чувственост, всичко бе изпълнено с депресираща липса на спонтанност, напомняше на безсмислен ритуал, закодиран, дирижиран и предизвикан от капризите на един мегаломан. Само с едно кимване Матиас ги караше да коленичат и да се молят. Едно мигване на клепача му бе достатъчно, за да ги накара да стенат и да се гърчат. Сравнението с мърдащите червеи из оранжерията на Суоуп ми се натрапи само̀.

Вой огласи купола над сектантите. Матиас достигна еякулация. Жените се втурнаха да го оближат. Той се бе излегнал отпуснат, но вниманието им го възбуди отново и действието се повтори.

Бях видял достатъчно. Слязох от слънчевия часовник и тихичко се приближих до портата. Двамата гавази се приближаваха отдясно. Бяха с кафяви бради и неясни лица, стъпките им ритмично отекваха. Скрих се обратно в сянката, докато отминат. Щом завиха зад ъгъла, спринтирах през двора и се насочих към металната предна врата. Беше отключена и аз отворих тясна пролука, колкото да се промуша вътре. На входа нямаше пазачи. Иззад стените на храма достигаха приглушени викове на сексуален екстаз и пляскащият звук от допира на плът в плът.

Вляво бе празният офис на Матиас. Тръгнах надясно пипнешком. Коридорът беше бял и празен. Почувствах се като хлебарка в хладилник. Ако ме откриеха, щях да съм мъртвец. Бях видял тайника на кокаина. Нямах представа колко дълго щеше да продължи оргията долу, а можеше и обиколката на пазачите да включва и вътрешния коридор. Най-съществена сега бе скоростта. Като използвах резервните ключове от връзката на Графиъс, започнах да правя безплоден обиск на всяка стая. По средата имаше фалшива тревога: внезапно движение под покривката на едно от леглата. Сърцето ми спря за миг и реших, че търсенето ми приключва до тук. Но косматото, мършаво тяло под чаршафа бе на възрастен мъж. На лицето му стоеше зачервен нос, а устата му бе отворена. Хъркаше. Сектант, който спеше на студа. Мъжът се вторачи в светлинния лъч на прожектора, махна с ръка и се претърколи обратно, сякаш бе чужд на този свят. Тихичко напуснах.

Следващата стая бе на Дилайла. Тя бе запазила някои от предишните си вещи и бе прикрепила към дъното на чекмеджетата стари изрезки от вестници. Бельото й бе изцяло от памук. Спалнята й бе точно толкова скромна, колкото и на останалите.

Минавах от стая в стая, проверих поне дузина килии, преди да стигна до онази, която помнех, че е на Матиас. Вратата не се отвори с никой от резервните ключове. Използвах лоста. Болтът бе дълъг и не се освободи, преди да го прережа. Ако някой минеше отвън, нямаше начин да не забележи повредата. Пристъпих вътре вцепенен от напрежение.

Килията беше същата като на останалите, с изключение на малката библиотечка. Беше студено. Стените и подът бяха от чист камък. Най-привлекателно бе твърдото и тясно легло, покрито със сив чаршаф. Обзавеждането бе скромно — за мъж, отхвърлил удоволствията на плътта, заради тези на духа.