Джонатан Келерман - Кръвна проба

В един от томовете намерих смачкана фактура от печатар и мостра от брошура с цветни илюстрации. Една от снимките показваше Суоуп с голям кош от екзотичния плод. Като млад е приличал на Кларк Гейбъл, висок, строен, с тъмна вълниста коса и тънки мустачки. Представяше се като световноизвестен градинар и ботанически изследовател, специализирал се в отглеждането на реколта от редки плодове и посветил живота си на прекратяването на световния глад.

Продължих да чета. Имаше подробни описания на кръстоските между чиримоята и други видове „Аннонакае“. Суоуп е бил ревностен летописец, педантично отразяващ всяка климатична и биохимична промяна. Накрая тази линия на изследване бе прекратена със забележката: „Нито един хибрид не можа да достигне перфектността на «А. Чиримоя»“.

Оптимизмът свършваше с внезапен удар в том X. Натъкнах се на изрезки от вестници, съобщаващи за ужасяващия студ, унищожил реколтата от чиримоя. Имаше описания на огромните щети в земеделието, причинени от студените ветрове и прогнози за покачване цените на хранителните продукти, събирани от вестниците в Сан Диего. Специална статия в „Ла Виста Клейриън“ бе посветена на тъжната съдба на Суоуп. Следващите двайсет страници бяха изпълнени с драскулки, неясни писания, хартията бе дълбоко нарязана, на места до скъсване — писалката бе използвана за промушване и раздиране на страниците.

После нови данни от експерименти.

Докато прелиствах страниците, пред очите ми се разстилаше пълната картина на увлечението на Гарланд, довело го стъпка по стъпка до гротескното. „Мъртвороденото“ му творение бе породило и възхищението от убийството. Започваше с теоретични разсъждения за мутантите и хипотези за тяхната екологична стойност. В средата на XI том Суоуп бе открил смразяващ отговор на всичките си въпроси: „Най-отвратителните мутации на иначе нормалните същества трябва да са доказателство за изначалната омраза на Създателя“.

Записките ставаха все по-непоследователни за сметка на увеличаването на сложността им. На моменти ръката съвсем му изневеряваше в разкривени, почти нечетливи завъртулки, но успях да се справя с по-голямата част от тях. Имаше резултати от тестовете на отрови върху мишки, гълъби и врабчета; внимателна селекция на генетично деформирани плодове на различни култури; отрицание на нормалното, възхищение от дефектното. Всички части на едно търпеливо, методично изследване на крайния градинарски ужас.

После изведнъж следваше нов обрат в спираловидното пътешествие на мозъка на Суоуп. В първата глава на том XII той сякаш се бе отървал от болезнените си фиксидеи и се бе върнал към работата с „Аннонакае“, концентрирайки се върху вид, неспоменаван от Маймън: „А. Зингибър“. Бе провел серия експерименти за опрашване, като внимателно бе записвал датата и часа на всеки от тях. Въпреки всичко новите проучвания скоро бяха прекъснати от работата по създаване на отровни видове гъби като „Фоксглъв“ и „Дайфинейча“. Изпитал бе див възторг от невротоксичните качества на последните екземпляри. С печатни букви бяха отбелязани наименованията на растенията, историята на развитието, та чак до способността им да парализират гласните струни.

Сравнението между тези му опити и отглеждането на новата аннона се появиха в средата на тринайсетия том и продължаваха до петнайсетия.

В том XIV записките приемаха оптимистичен тон, когато Суоуп ликува при създаването на „нова култура“. И отново внезапно, както се бе и появила, „Зингибър“ бе изчезнала и изличена от съзнанието му като „показваща здрав размножителен потенциал, но липса на всякакво по-нататъшно приложение“. Погледът ми бързо премина през нови сто страници на лудост и после оставих на място папките.

Библиотеката съдържаше няколко книги за редки плодове, повечето извънредни издания, печатани в Азия. Прегледах всичките, но не открих нищо за „Аннона Зингибър“. Доста озадачен, продължих да ровя из рафтовете и се натъкнах на един том с прегънати ъгли, озаглавен „Ботанически класификатор“.

Намерих отговора в края на книгата. Трябваше ми малко време, за да осмисля онова, което току-що бях прочел. Неизречимо заключение, но агонизиращо логично.

Изясни ми се картината на остра клаустрофобия, която непрекъснато се бе задълбочавала с нарастващо напрежение. Пот обля гърба ми. Сърцето ми биеше лудешки, дъхът ми секна. Стаята бе един кът от ада и трябваше бързо да се махам оттам.