Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Минах преди няколко дни покрай него. Имаше катинар на вратата.

— Добър катерач съм.

— Не се и съмнявам. Но си спомнете, че ви уведомих колко недружелюбен беше Гарланд. По края на стената има навита бодлива тел.

— Имате ли да ми дадете нещо, с което да я разрежа?

Той се правеше, че наблюдава кучето и каза с фалшиво безразличие.

— Имам работилничка с инструменти близо до задната веранда. Събрал съм разни странни неща. Поразровете и си изберете нещо полезно.

Отдалечи се, а аз излязох от къщата. „Странните неща“ бяха колекция от висококачествени ръчни инструменти, смазани и грижливо завити. Избрах си здрава винторезка и лост и ги отнесох в „Севил“-а. Сложих ги на пода заедно с фенера, запалих двигателя и потеглих.

Обърнах се към ярко осветения разсадник. Вкусът на чиримоята все още бе в устата ми. Когато се отдалечих, светлините в имота угаснаха.

Бях получил впечатления за Суоуп от множество източници, но сега беше време да си съставя собствена, логично последователна представа за това разбито семейство.

Всеки смяташе Гарланд за чешит — емоционално неадекватен, потаен, негостоприемен към непознатите. Но е бил доста приказлив за отшелник — Бевърли и Раул го бяха описали като човек с мнение по всички въпроси, а приказките му граничеха с дебелащината. Въобще, той бе всичко друго, но не и сдържан.

Ема бе в ролята на раболепната подчинена в семейството, едва ли не антисъщество, като изключим гледната точка на Оджи Валкроа. Канадският лекар я бе описал като силна жена и не бе отхвърлил възможността тя да е подбудителка на отвличането.

По отношение на Нона имаше най-голямо единодушие. Тя бе дива, хиперсексуална и намусена. И си бе такава от доста време.

И накрая бе Ууди, сладко малко момче. Както и да го погледнеш — една невинна жертва. Дали се самозалъгвах, като вярвах, че той може би е все още жив? Или проявявах същата невъзприемчивост към твърдението, че е мъртъв, която бе превърнала един великолепен лекар в обществена опасност?

Интуитивно подозирах Матиас и „Тач“, но нямах никакви доказателства, на които да се облегна. Валкроа ги бе посетил и аз се чудех дали е било само най-обикновено посещение, както се твърдеше. Няколко пъти го бях виждал да се държи по начин, който ми напомняше за сектантите от „Тач“. Сега бе мъртъв. Каква бе връзката, ако въобще имаше такава?

Още нещо тормозеше съзнанието ми. Матиас бе казал, че сектата е купувала семена от Гарланд Суоуп един или два пъти. Но според Езра Маймън, Гарланд не е имал нищо за продаване. Стара къща и акри прахоляк било всичко, което е криел зад оградата си. Дали това е маловажно? Вероятно. Но защо е тази необходимост от лъжи?

Множество въпроси, като никой от тях не водеше доникъде. Някакъв лудешки сглобен пъзел, чиито парчета трябваше да оправя. Но колкото и упорито да работех, крайният резултат бе вбесяващо неправилен.

Минах през покрития мост и намалих скоростта. Потънал в прах коларски път водеше към ръждясала порта. Вратата не бе висока — най-много два метра, но имаше украса от бодлива тел, която се издигаше на още поне петдесет сантиметра. Беше затворена, както каза Маймън, с верига и катинар.

Изминах още трийсетина метра, докато открия място за паркиране. Гледах предницата на „Севил“-а да бъде колкото може по-плътно в сянката на един евкалипт. Взех инструментите и фенера и заобиколих пеша.

Катинарът бе съвсем нов. Вероятно бе поставен от Хутън. Веригата бе от стомана, покрита с пластмаса. Тя се съпротивляваше за момент на болторезачката, а после увисна като преварен кренвирш. Отворих вратата, плъзнах се тихо вътре и я затворих, като пренаредих повредените брънки, за да прикрия хирургическата намеса.

Алеята в двора бе камениста и поскърцваше под стъпките ми. Светлината на фенера разкри двуетажна къща, която от пръв поглед не приличаше на онази на Маймън. Сякаш конструкцията хлътваше в основата си. Дървото бе овехтяло и поразядено. Покривът тук-таме бе оголял. Стъпих с крак на първото стъпало и пропаднах — дъската суха и изгнила, бе поддала под тежестта ми.

Чух крясък на бухал и пляскане на разперени криле над главата си. Протегнах се да хвана голямата птица в полета й. После паднах, изпитах панически страх, чух се тихо да викам и отново настъпи тишина.

Предната врата бе заключена. Обмислях различни начини за отключване, но спрях на средата на мисълта си. Почувствах се подъл престъпник. Като вдигнах поглед към надвисналата над мен полусъборетина, си спомних за съдбата на обитателите й. Да причинявам нови щети си бе една форма на вандализъм. Реших да си опитам късмета със задната врата.