Джонатан Келерман - Кръвна проба

Стаите на долния етаж бяха доста скромно обзаведени, стените — лишени от картини или снимки. Овална черга покриваше пода на дневната. Диванът явно бе купуван от магазин за употребявани стоки. Имаше и два сгъваеми алуминиеви стола. Столовата бе превърната в склад за мукавени кашони, пълни със стари вестници и подпалки за печка. Спални чаршафи се използваха вместо пердета.

На горния етаж имаше три спални, обзаведени бедничко с овехтяла мебел и метални легла с пружини. Само стаята, която вероятно е била на Ууди, носеше някакъв гостоприемен дух. До леглото имаше кутия с детски играчки, по стените — плакати на супергерои.

Тоалетката на Нона бе покрита със стъклени шишенца от парфюми и лосиони. Дрехите в гардероба й бяха предимно джинси и младежки блузки. Единственото изключение бе едно късо заешко сако от типа, използван от холивудските проститутки, за да правят впечатление, както и две по-елегантни рокли — червена и бяла. Чекмеджетата й бяха препълнени с найлонови опаковки и бельо и облицовани с домашно направено саше. Но както и долните помещения стаята й бе лишена от емоционален заряд, нямаше лично присъствие. Нямаше дневници, любовни писма или сувенири. В най-долното чекмедже на скрина открих смачкани парченца от тетрадка. Бяха кафяви и доста стари, а написаното в тях — многократно едно и също: „По дяволите Мадронас“ — приличаше на наказание.

Спалнята на Гарланд и Ема напомняше оранжерията. Имаше две единични легла с нощно шкафче помежду им. Цялото свободно място на пода бе заето от кашони. Отворих гардероба. Дрехите на родителите бяха съвсем безлични, предимно в сиви и кафяви цветове и с десетилетие извън модата.

На тавана над гардероба имаше малка вратичка. Открих сгъваема стълбичка, скрита между едно зимно палто и някаква рокля, измъкнах я и я разпънах достатъчно, за да мога да притисна силно горната врата. Отвори се с бавно въздушно свистене, а стълбичката автоматично се върна в предишната си форма. Нагласих я отново и се качих.

Таванът бе върху цялата площ на къщата, почти сто и двайсет квадратни метра. Помещението бе преобразувано в библиотека, макар и не много елегантна. По четирите стени бяха закачени полици от шперплат. От същото евтино дърво бе направено и бюрото. Пред него имаше метален сгъваем стол. Подът бе покрит с един пръст прах. Огледах се за друг вход към стаята, но не видях. Прозорците бяха малки и покрити с паяжини. Вратата на пода бе закрепена с планки, занитени една към друга.

Прекарах светлината по томовете, подредени по лавиците. Преобладаваха биологическите, градинарските и нашумели издания все на тази тема. Изключение правеше течението на списание „Рийдърс Дайджест“ с трийсетгодишна давност и една касета с „Нешънъл Джиографик“ 19 19 „Рийдърс Дайджест“ и „Нешънъл Джиографик“ — популярни американски издания с научнопопулярна тематика. — Бел.пр. . Имаше стотици брошури от съюза на градинарите в Ривърсайд и печатницата на федералното правителство. Купища с писма за поръчки бяха прилежно подредени в каталог. Видях пълен комплект „Енциклопедия на плодовете“ с кожени корици, печатана във Великобритания през 1879 година с цветни литографии — ръчна изработка. Събирани бяха огромни количества университетски издания за патологията при растенията, биологията на почвата, поддържане на горите, генно инженерство, ръководство за отглеждане на дървета в Калифорния. Пълна колекция от списание „Градинарство“, копия от патенти на изобретатели на селскостопанско оборудване.

Четири от лавиците, които се намираха най-близо до бюрото, бяха натъпкани със сини папки с пружинки, номерирани с римски цифри. Извадих том I. Върху корицата пишеше 1965 година. Вътре имаше осемдесет и три страници доста блед ръкописен текст. Почеркът на автора бе много нечетлив — разкривен и с обратен наклон. С една ръка държах фенера, а с другата разгръщах страниците. Накрая успях да разчета един пасаж.

Първият том съдържаше пълния план на Гарланд Суоуп как да стане Крал на Чиримоята. Всъщност той сам бе употребил това название, дори си бе рисувал малки коронки по белите полета на книгата. Имаше подчертани редове за качествата на плода и напомняне, че трябва да се проверят хранителните му свойства. Пасажът завършваше със списък от прилагателни, които да се използват при рекламирането му пред най-перспективните купувачи. Месест. Сочен. Овлажняващ устата. Освежаващ. Божествен.

Останалата част от първия том, както и следващите девет, следваха тази нишка на размисъл. Суоуп бе написал осемстотин двадесет и седем страници текст, проследяващ отглеждането на чиримоята през един десетгодишен период. Отбелязан бе растежът на всяко дърво още от млада фиданка, както и проучването на пазара. „Богатство? Слава? Кое е по-важното? Няма значение, ще притежавам и двете“ — пишеше той.