Джонатан Келерман - Кръвна проба

Накрая стигнахме до екзотичните растения. Много от тях цъфтяха с цвят като орхидея, с нюанси в жълто, розово, аленочервено и лилаво. В почвата пред всяка група растения бе забита дървена табелка, на която имаше цветна фотография на плода, цвета и листото. Под илюстрацията бяха означени ботаническото и популярното име, изписани грижливо с четлив почерк и придружени с географски, градинарски и кулинарни бележки.

Имаше растения, които смътно познавах — личи 17 17 Личи — азиатски плод с твърда обвивка като на орех, но с мека и вкусна сърцевина. — Бел.пр. , необикновени видове манго и папая, локат 18 18 Локат — малък жълт плод от дърво, което расте в Япония и Китай. — Бел.пр. , гуавас — плодовете на страстта и много други, за чието съществуване не бях и подозирал: сапоти, саподилас, хинапа, тамарина, домати, растящи по дърветата.

Едно отделение бе посветено на винарските сортове грозде, киви, малини в нюанси от черно до златисто. В друга част бяха редки видове цитрусови плодове, например Чандлър помелос — три пъти по-голям от грейпфрут и много сладък — Моро, Сангинели.

В главната оранжерия се отглеждаха най-нежните насаждения от колекцията. Тях Меймън бе придобил от млади пътешественици, изследващи флората и фауната на най-отдалечени части от света. Чрез подходящо регулиране на топлината, светлината и вредителите, той бе създал микроклимат, осигуряващ успех в култивирането им. Оживи се, когато започна да описва работата си.

Няколко парника бяха отделени за купчини грижливо надписани кутии. Върху една маса имаше пощенски метър, ножици, лента и амбалажни пликове.

— Семена — каза той, — главното в бизнеса ми. Пращам по целия свят. — Отвори една врата и ме въведе сред група малки дървета. — Семейство „Аннонакае“.

Той бръкна между листата на първото дръвче и откри голям жълто-зелен плод, покрит с месести люспи.

— Това е „Аннона муриката“, а онази черната е „Аннона ретикулата“ — ябълка с вкус на млечен крем. На това дръвче няма плодове и така ще бъде до август. „Аннона скуамоза“ — най-сладката от всичките, безсеменен бразилски вид. А тези — той посочи дузина дръвчета, с падащи елипсовидни листа, — са „Чиримоя“. Точно сега имам няколко разновидности — „Буут“, „Бонита“, „Бяла“ и „Делисиоза“.

Приближих се и докоснах едно листо. Долната част бе мъхеста. Лъхна ме ухание, подобно на портокал.

— Чудесен аромат, нали? — Отново разрови между клоните. — Това е плодът.

Не изглеждаше кой знае как — огромен, заоблен, с формата на сърце, бледорозов, накапан с множество точици и мек на пипане като направена от фина кожа млада шишарка.

— Елате вътре. Ще опитаме една.

Кухнята му бе голяма, стара и чиста. Хладилникът, готварската печка и умивалникът бяха емайлирани, подът, застлан с линолеум, излъскан до гланц. В центъра имаше маса и столове от твърд клен. Издърпах един стол и седнах. Огромният лабрадор бе влязъл, лежеше и похъркваше до печката.

Меймън отвори хладилника, извади чиримоя, донесе я заедно с две купички, лъжици и нож. Разряза я на две и постави всяка половинка в купичка. Сърцевината бе бяла като сметана с вид на яйчен крем.

— Десерт за богове — каза Маймън и напълни устата си с цяла лъжица. Подържа го малко, за да го усети с небцето си и после го глътна.

Загребах плода с лъжицата си. Тя се плъзна и потъна. Извадих я пълна с крем и я поднесох към устните си. Вкусът бе неописуем. В съзнанието ми изникнаха много други аромати: сладък, после тръпчив, отново сладък. Неусетно се плъзгаха по езика. Семките бяха едри като грахови зърна и твърди като дърво. Досадно, но търпимо.

Ядохме в мълчание. Вкусвах с наслада чиримоята, особено като знаех, че тя е разбила сърцето на Суоуп, но не позволявах това да развали удоволствието ми. Когато всичко бе изгребано, остана една празна зелена черупка.

Меймън ядеше бавно и свърши след няколко минути.

— Прекрасно — казах. — Откъде може човек да си ги купи?

— По принцип има две места. По испанските пазарища ги продават сравнително евтино, по плодовете са малки и недоброкачествени. Ако отидете в магазин, ще платите петнайсет долара за две парчета с отлични размери, опаковани в красива хартия.

— Значи все пак те се отглеждат в промишлени количества за продан?

— В Латинска Америка и Испания — да. В по-ограничено количество — тук, в САЩ и най-вече близо до Карпентерия. Климатът е доста хладен за истински тропически растения, но е по-постоянен от нашия тук.