Джонатан Келерман - Кръвна проба

Косата под шапката бе високо подстригана. Чертите на лицето му бяха добре оформени и в израза му имаше нещо птиче. Тънки сиви мустачки заемаха пространството под орловия му нос.

Ръката му, обхванала моята, се оказа неочаквано тънка. Другата му ръка почиваше върху ръчно изработен кобур, в който се гушеше четирийсет и пет милиметров „Колт“.

— Докторе — каза с дълбок и мелодичен глас. — Шериф Реймънд Хутън.

Когато стиснах ръката му, не усетих напрежение — човекът добре съзнаваше силата си. Обърна се към Брагдън:

— Уолт.

Заместникът с бебешкото лице ме огледа още веднъж и се върна на бюрото си.

— Хайде, докторе.

Тънкото стъкло отделяше триметров коридор. От лявата му страна имаше врата, обкантена с болтове. Канцеларията на шерифа бе отдясно. Таванът бе висок, осветен от слънцето и напоен с миризма на тютюн.

Той седна зад овехтяло бюро и ми посочи не по-ново кресло. Свали си шапката и я окачи на закачалка от еленови рога.

Извади пакет „Честърфийлд“ и ми предложи цигара. След като отказах запали, облегна се назад и погледна през прозореца. Широкият френски прозорец предлагаше гледка към авеню „Ориндж“ и очите на шерифа Хутън проследиха един камион, полунатоварен със стока. Изчака да престане трясъкът, преди да проговори.

— Вие сте психиатър?

— Психолог.

Държеше цигарата между палеца и показалеца си и жадно дърпаше от нея.

— И сте тук в качеството си на приятел на д-р Линч, не като професионален капацитет.

Тонът му показваше, че последното би било по-подходящо за случая.

— Точно така.

Ще ви заведа да го видите след минутка. Но бих искал да ви подготвя. Той има вид, сякаш е падал в трап за лов на диви животни. Не ние, обаче, сме го подредили така.

— Разбирам. Детектив Стърджис каза, че е започнал битка с членове на сектата „Тач“ и нещата са завършили зле за него.

Устните на Хутън се изкривиха под мустачките. Това по някакъв начин сумира нещата.

— От онова, което чух, разбирам, че д-р Линч е изтъкнат човек — каза той със скептицизъм.

— Той е международно известен експерт по въпросите на детския рак.

Нов поглед към прозореца. На стената зад бюрото забелязах закачена диплома за бакалавърска степен по криминология от един държавен колеж.

— Рак. — Произнесе думата меко. — Жена ми бе болна от рак. Преди десет години. Изяде я като малък див гризач, преди да я убие. Докторите не ни казаха нищо. Криха се зад своя жаргон до края.

Усмивката му бе страховита.

— И все пак, не си спомням някой от тях да е бил като д-р Линч.

— Той е единствен по рода си, шерифе.

— Изглежда има проблеми с характера си. Какъв е — гватемалец?

— Кубинец.

— Същата работа. Латински темперамент.

— Онова, което е сторил тук, не е типично за него. Доколкото знам, никога не е имал проблеми със закона.

— Знам, докторе. Проверихме го в компютъра. Това е една от причините да бъда снизходителен и да го пусна под гаранция. Достатъчно основания имам да го арестувам — закононарушения, насилие, преднамерени вреди, сблъсък с полицай. Да не споменавам пораженията, нанесени от колата му върху тяхната врата. Но местният съдия не гледа на нещата по този начин и иска да го задържим до зимата, затова ще трябва да го откараме в Сан Диего. Ще стане доста объркано.

— Благодарен съм ви за проявеното снизхождение и ще заплатя всички щети.

Той кимна утвърдително, остави цигарата и се хвана за телефона.

— Уолт, напиши разписка за глобата на д-р Линч и включи сметката за щетите по вратата… не, няма нужда, д-р Делауер ще дойде и заплати за тях. — Погледна ме. — Приеми чека му, прилича на честен човек.

Когато остави слушалката, каза:

— Ще бъде солидна сума. Човекът е създал много проблеми.

— Сигурно се е травматизирал от известието за убийството на Суоуп.

— Всички бяхме травматизирани, докторе. Деветнадесет хиляди и седем души живеят в града, без да броим емигрантите. Всеки познава всекиго. Вчера знамето бе свалено наполовина в знак на траур. За всички ни бе жесток удар, когато малкият Ууди се разболя. А сега това…

Слънцето бе променило положението си и изцяло огряваше кабинета. Хутън примижа. Очите му изчезнаха под сламените вежди.

— Доктор Линч си е втълпил, че децата са тук някъде и ги измъчват.

Каза го, като изчакваше отговора ми. Чувствах се като на изпит и затова му го върнах.

— А вие мислите ли, че и дума не може да става за това?

— Готов съм да се обзаложа. Онези хора от „Тач“ са особняци, но не са криминални престъпници. Когато народът разбра кой е купил стария манастир, започнаха дяволски да роптаят. Наложи ми се да се правя на Уайът Ърп 12 12 Легендарен каубой, познат и от едноименния филм. В края на миналия век заедно с тримата си братя се опълчват срещу бандитите, които тормозят хората в малко градче на Запада. — Бел.пр. и да ги прогоня от града. — Засмя се сънливо. — Фермерите невинаги могат да проумеят положителното в един процес, затова ми се наложи доста да ги поучавам. В деня, когато те пристигнаха в града и практически се заселиха, имаше голяма съпротива. Тогава отидох при г-н Матиас и му изнесох урок по социология. Уведомих го, че е добре да не вдигат много шум около себе си, да подпомагат местния бизнес и от време на време да правят дарения на църковното настоятелство.