Джонатан Келерман - Кръвна проба

— И е тръгнал към Ла Виста.

— Да, сигурно не е спал цяла нощ, мислил е за това и е тръгнал призори, защото е пристигнал там преди десет. Успял е да се скара с някакъв човек. Не зная с кого, защото не ни оставиха да говорим много, а и той бе развълнуван и говореше несвързано. Обадих се на шерифа, но той ми съобщи, че са задържали Раул, за да бъде разпитан от полицията в Лос Анджелис. Не пожела да ми каже нищо повече. Добави, че мога да наема адвокат и затвори. Беше груб, безчувствен, говореше за Раул така, сякаш е престъпник и това, че го познавах превръщаше и мен в престъпник.

Тя изсумтя презрително при спомена за унижението, което бе изживяла.

— Тази история ми напомня романи на Кафка! Толкова съм объркана, не зная как да му помогна. Сетих се за вас, защото той ми е казвал, че имате връзки в полицията. Моля ви, кажете какво да направя.

— Засега нищо. Ще се обадя на няколко души и после ще ви звънна. Откъде се обаждате?

— От лабораторията.

— Не мърдайте оттам.

— Рядко ми се случва да изляза оттук.

Майло го нямаше, а дежурният в управлението не пожела да ми каже къде мога да го намеря, затова попитах за Делано Харди. Той бе партньор на приятеля ми от време на време. Свързаха ме, след като чаках десетина минути. Харди е елегантен, оплешивяващ черен мъж, с приятно чувство за хумор и вечна усмивка. Умението му на стрелец ми бе спасило живота веднъж.

— Ей, докторе.

— Здрасти, Дел. Трябва да говоря с Майло. Дежурният беше много потаен. Не се ли е върнал още от Ла Виста?

— Не, защото въобще не е ходил там. Плановете се промениха. Отдавна работехме по един важен случай и вчера попаднахме на сериозни следи.

— Да не би да става дума за изнасилвача?

— Именно. Хванахме го най-накрая и Майло и още едно момче са при него. Играят си на доброто ченге и лошото ченге.

— Поздравления за този удар. Би ли му предал да ми се обади щом се освободи?

— Какво се е случило?

Разказах му.

— Чакай да видя дали ще се върне скоро.

Върна се след малко.

— Каза да изчакаш половин час. Ще ти позвъни.

— Много ти благодаря, Дел.

— Няма за какво. Между другото, още се уча да свиря на „Фендър“-а.

Освен детектив, Харди бе и китарист. Свиреше с една „Ритъм енд блус“ група след работно време. В знак на благодарност за точната стрелба, му бях подарил първокласен „Фендър Стрейтокастър“.

— Радвам се, че ти харесва. Хайде пак да направим джем сешън.

— Хайде. Ела в клуба и си донеси саксофона. Сега трябва да вървя.

Обадих се на Хелън, за да й кажа, че ще отнеме време. Не се беше съвзела и за да я разсея, разпитах за работата й. Когато гласът й отново стана хладен, знаех, че ще се оправи. Поне за известно време.

Майло се обади след около час.

— Не мога много да говоря, Алекс. Хванахме онзи мръсник. Оказа се студент от Саудитска Арабия, роднина на кралското семейство. Нещата ще се усложнят, но проклет да съм, ако успее да се измъкне заради дипломатическия си имунитет.

— Как го хванахте?

— Ще ми се да мога да кажа, че беше блестящо изпълнение от страна на полицията. Нападнал още една жена, а тя имала парализиращ спрей в чантата си и го пръскала, докато мръсникът се разпищял от болка. Сритала го и после ни се обади. А тя е съвсем дребничка — добави той с възхищение. — В дома му намерихме статиите, публикувани за другите му жертви. Той се насира, когато се възбуди. Доста беше забавно, докато го разпитвахме. Освен това тъпият му адвокат също трябва да присъства на разпита.

— Явно се забавлявате. Слушай, ако сега не можеш да говориш…

— Няма нищо. Излязох в почивка, имам нужда от глътка въздух. Дел ми предаде за кубинеца. Обадих се на Хутън и той ми каза какво се е случило. Приятелят ти явно има гореща кръв. Тази сутрин влязъл в града като Гари Купър, преди да пуснем публичното изявление по повод на убийствата. Налетял на Хутън, поискал онези от „Тач“ да бъдат арестувани за убийството на Суоуп, и заявил, че сектантите държат момчето и Нона като пленници. Хутън му обяснил, че вече ги е разпитвал, че и аз ще отида при тях и че скривалищата им са основно претърсени. Мелендес-Линч въобще не го изслушал, започнал да го ругае и накрая Хутън трябвало буквално да го изрита. Качил се на колата си и се упътил право към „Убежището“.

Изругах.

— Чакай, сега идва интересната част. Онези явно са сложили метални порти на входа на убежището и са ги заключили. Мелендес-Линч тропал и крещял да го пуснат да влезе. Неколцина излезли да го успокоят и той се сбил с тях. Всички последствия от схватката са на негов гръб. Те се прибрали, а той запалил двигателя и разбил вратата с автомобила. Тогава повикали Хутън и той го арестувал за нарушаване на спокойствието, неподчинение и бог знае още какво. Хутън твърди, че нашият човек прилича на лунатик и ме попита дали въобще искаме да го разпитваме. Затворил го, предложил му адвокат и му позволил да проведе полагащия му се разговор.