Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Но защо цялото семейство да не е заедно, ако са се прибирали вкъщи?

— Може да го е извела на сладолед, докато родителите опаковат багажа.

— Не, Майло, той бе твърде болен за такова нещо.

— Да, все забравям. Сигурно несъзнателно потискам тази мисъл.

— Сигурно.

— Добре тогава, втора хипотеза. Не са били заедно, защото сестрата е отмъкнала детето. Ти ми каза, че според Бев, тя не понасяла родителите си. Значи, може и така да е станало.

— Не трябва да приемаме стопроцентово за чиста монета нещата, които Бев казва за момичето, Майло. Нона е спала с любовника й и тя я ненавижда.

— Сам ми каза, че момичето е било намусено, когато си го срещнал и се е сопнало на Мелендес-Линч. От това, което Рамбо и Кармайкъл ни разказаха, излиза, че е доста странно момиче.

— Вярно е. Явно има много проблеми. Но защо ще отвлича брат си? Според всеобщото мнение, тя е егоцентрична, откъсната от семейството си. Не е била близка и с Ууди. Рядко го е посещавала и то обикновено нощем, когато той спял. Мога да приема това, че не е била с другите, но не и останалото.

— Я, колко си забавен — каза Майло, — ще ти звънна следващия път, когато ми трябва някой да ме подкрепи.

Устата му се разтвори в огромна прозявка. Когато си пое достатъчно въздух, продължи:

— Всичко, което казваш е логично, приятелю, но аз трябва да разгледам всяка възможност. Преди да дойда тук се обадих на Хутън в Ла Виста. Горкият дявол, събудих го и му казах да прерови града за нея и детето. Остана потресен като чу какво се е случило с родителите. Каза, че вече е преровил навсякъде още първия път, когато му се обадих, но обеща да го направи отново.

— Включително мястото, където се събират „Тач“?

— Най-вече там. Може да се окаже, че Мелендес-Линч е бил прав от самото начало. Дори Хутън нищо да не открие, заподозрени има. Още тази сутрин отивам там да ги проверя. Особено двамата, които са дошли на посещение на Суоуп. Няколко мои момчета ще идат днес в болницата да разпитат всеки, който е имал контакт със семейството. Специално внимание ще отделят на този тиквеник Валкроа.

Предадох му информацията на Сет Фиакър за „Тач“ и мнението му, че са уединена секта, която избягва да привлича внимание и добавих историята на Норман Матиас, предадена ми от Мал.

— Не търсят привърженици — изтъкнах аз, — усамотяват се. Каква може да бъде мотивацията им да се забъркват с външни хора?

Майло не обърна внимание на въпроса ми и изрази учудване от личността на Благородния Матиас.

— Матиас ли е водачът им? Все се чудех какво е станало с него. Спомням си онзи случай. Убийството бе станало в Бевърли Хилс, така че ние не се занимавахме. Пъхнаха съпруга в затвора в Атаскадеро и след шест месеца той си забърка отровен коктейл. — Усмихна се тъжно. — Какво ли знаеш ти?

Отново се прозина и отпи още кафе.

— Мотивация ли търсиш? — повтори. — Може би са мислили, че са успели да убедят Суоуп да лекуват сина си по техните методи, но после родителите са се отметнали и онези са ги изтървали от контрола си.

— Цялата история е извън контрол.

— Не забравяй какво ти казах в мотелската стая: светът все повече се побърква. Освен това сектантите може да са били кротки и свенливи по-рано, когато твоят приятел професорът ги е проучвал, но вече да не е така. Странните хора също се променят, както и всички останали. Помниш ли как смятаха Джим Джоунс за герой, докато не се превърна в Иди Амин 10 10 Президент на Уганда от 1971 до 1979 г. Под негово управление народът страдал от невероятната му жестокост. През 1972 г. изгонил над 80 000 азиатци от страната и голяма част от тези хора се заселили във Великобритания. — Бел.пр. .

— В тази догадка има резон.

— Естествено, аз съм про-фе-си-о-на-лист.

Той се засмя. Топлият ромон на смеха му скоро бе заменен от студената тишина на затаените подозрения.

— Има още една възможност — не издържах аз накрая.

— Е, щом отваряш дума — да, има. — Зелените му очи потъмняха меланхолично. — Децата да са погребани на друго място. Този, който го е направил, се е изплашил от нещо преди да успее да зарови и тях в Бенедикт. Там е пълно с койоти и какви ли не твари. Виждаш две очи и си глътваш езика. Правдоподобно е.

Сърцето ме сви и се бях вцепенил още когато разбрах за убийството и през цялото време вниманието ми се щураше между това, което казваше Майло и образите, които непрекъснато изникваха пред очите ми. Но сега цялата тежест на думите му се стовари върху мен и ми се наложи да събера всичките си сили, за да не рухна смазан.