Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Да, чух. Събрал някаква група особняци близо до границата. Наричал се Великият Благороден Пууба или нещо от този род.

— Благородният Матиас. Защо му е притрябвало да зарязва кариерата си?

Засмя се от неудобство.

— По-скоро тя го заряза. Беше преди пет-шест години. Писаха във вестниците. Учуден съм, че не помниш. Матиас беше адвокат на съпругата на някакъв драматург. Човекът тъкмо бе успял — негова пиеса станала страшен хит на Бродуей — след като десет години не му вървяло. Тогава жена му си намерила друг неудачник, на когото да бъде майка и подала молба за развод. Матиас й спечелил всичко — огромен процент от приходите на пиесата, както и немалка част от доходите на мъжа й за следващите десет години. Случаят бе раздухан и беше насрочена пресконференция в съда. Матиас и жената се били упътили натам, когато съпругът изникнал отнякъде с един двайсет и два милиметров пистолет. Прострелял и двамата в главите. Тя загина, но адвокатът се отърва на косъм, след половингодишна борба със смъртта. Сетне изчезна и след известно време се появи като „махариши“. Нормална калифорнийска история.

Благодарих му за информацията и се упътих да си вървя.

— А откъде този интерес? — попита ме Мал.

— Нищо особено. Чух името му в някакъв разговор.

— Буреносният Норман — усмихна се той, — човекът, който се очисти от греховете си като обезумя.

На следващата сутрин Майло почука на вратата ми и ме събуди в шест и четиридесет и пет. Небето бе притъмняло. Цяла нощ бе валяло и въздухът бе пропит с влага. Щом излязох, костите ми просмукаха неумолимия студ, приютил се в долчинката.

Върху измачканата си риза, вратовръзката на кафяви и сини шарки и кафявите панталони, той носеше тънък, лъскав, черен шлифер. Брадичката му синееше от наболата брада, а клепачите му натежаваха от умора. По грубите му обувки имаше кал и той я изстърга о ръба на терасата преди да влезе.

— Открихме двама от семейството — майката и бащата — близо до каньона Бенедикт. Застреляни са в гръб.

Говореше бързо без да ме поглежда и ме подмина, за да влезе в кухнята. Последвах го и сложих да се вари кафе. Докато кипне, си измих зъбите на умивалника в кухнята, а той намери парче от франзела и го задъвка. Не проговорихме преди да седнем на старата дъбова маса и започнем да изливаме на големи глътки парещата напитка в гърлата си.

— Някакъв старец с детектор за метали ги открил около един след полунощ. Човекът е заможен, пенсиониран зъболекар с голяма къща до Бенедикт, но обича да скитосва в мрака. Уредът му уловил монетите в джоба на мъжа — той и жена му не бяха заровени дълбоко. Дъждът бе отмил малко от калта и той видял част от човешка глава на лунната светлина. Горкият, целият трепереше.

Той погледна унило надолу.

— Със случая се бе заел друг детектив, но като идентифицирали труповете, той се сетил, че аз се занимавам с това и ми се обади. Така или иначе колегата е в отпуска и беше щастлив да се отърве от случая. Бях там в три часа.

— Нямаше ли някаква следа от Ууди и Нона?

Майло поклати глава.

— Нищо. Претършувахме целия район. Мястото, където ги открихме, е точно преди пътят да се изкачи към Долината. В голямата си част пътят е много добър, но от западната страна има едно съвсем малко дере, което строителите са пропуснали. Представлява вдлъбнатина, подобна на котловина, покрита с храсти и насъбрана около половин метър шума. Ако караш бързо, неминуемо ще я пропуснеш, защото е отделена от пътя от голям евкалипт. Претършувахме я сантиметър по сантиметър. Най-смешното е, че докато копаехме, открихме друг труп, но от него бе останал само скелета. По формата на таза експертът по съдебна медицина определи, че е на жена. Престоял е там поне две години.

Той се концентрираше върху подробностите, за да превъзмогне емоционалното въздействие, което му оказваха убийствата. Отпи голяма глътка кафе, потърка си очите и потрепери.

— Изстискан съм. Чувствам се като изцеден лимон.

Свали си шлифера и го преметна през стола.

— Няма ли да грейне слънце над тая проклета Калифорния? — изръмжа накрая. — Чувствам се така, сякаш съм ровил в оризище.

— Искаш ли суха риза?

— Не. — Той потърка ръцете си една в друга, отпи още кафе и стана да си налее отново.

— Нямаше следа от децата — повтори, като се върна на масата. — Има няколко вероятности: първо, не са били с родителите си и са пропуснали случилото се. Когато са се върнали в мотела, са видели кръвта и са избягали от уплаха.