Джонатан Келерман - Кръвна проба

Стана му неудобно.

— Например за мен? Или за д-р Даскоф?

— А-ха.

— Разбираш ли защо баща ти казва това?

— Защото е луд.

— Точно така. Той наистина е луд. Не по твоя вина или по вина на Ейприл, а защото не иска да се разведе с майка ти.

— Да — каза момчето с внезапно озлобление, — но вината е нейна.

— Вината за развода ли?

— Тя го изгони, а къщата я купи той, със свои пари.

Накарах го да седне, обърнах стола си срещу неговия и сложих ръцете си на малките му рамене, докато говорех:

— Рики, съжалявам, че всичко е толкова тъжно. Зная, че искаш майка ти и татко ти отново да бъдат заедно. Но това няма да стане. Спомни си само как са се карали през цялото време.

— Да, но после спираха и бяха щастливи с нас.

— Тогава беше хубаво, нали?

— Да.

— Но скандалите ставаха все по-сериозни и по-сериозни и накрая не им остана много щастие.

Той поклати глава.

— Разводът е ужасно нещо — казах аз, — сякаш всичко се руши.

Той извърна поглед.

— Естествено е да те е яд, Рик. И аз бих се ядосвал, ако родителите ми се развеждаха. Но не трябва да бягаш, защото можеш да пострадаш.

— Татко ми ще се погрижи за мен.

— Рики, зная, че много обичаш баща си. Така и трябва да бъде. Бащата е много специален човек и трябва да може да бъде с децата си, дори и след като се разведе. Надявам се, че някой ден твоят баща ще може да ви вижда често и да ви води на разни места и да се забавлявате заедно. Но засега — а това наистина е тъжно — не е добре да прекарва много време с теб и Ейприл. Разбираш ли защо?

— Защото е болен.

— Точно така. А знаеш ли от какво е болен?

Той се замисли над въпроса.

— Полудява.

— Донякъде е така. Ненадейно се разярява, натъжава или развеселява. Когато се разяри, може да направи много безумни неща, които не бива да прави. Например да се сбие с някого. Това може да бъде опасно.

— Да, защото ще го пребие.

— Вярно е, но е опасно за човека, когото ще пребие. И вие с Ейприл може случайно да пострадате. Разбираш ли?

Кимна неохотно.

— Не казвам, че вечно ще бъде болен. Има лекарства и ако ги взима, ще му помогнат. Разговорите с лекари като мен също могат да му помогнат. Но баща ти не иска да признае, че има нужда от помощ. Затова съдията каза, че не може да те вижда, докато не се оправи. Това го вбеси и сега мисли, че всички са лоши и се опитват да му навредят. А ние наистина се опитваме да му помогнем. И да защитим вас.

Той ме погледна, стана, намери хартията за рисуване и започна да сгъва цял арсенал от хартиени самолетчета. В следващия четвърт час поведе самотна битка с епични размери, като разрушаваше цели градове, избиваше хиляди хора, тичаше, крещеше и късаше хартия.

После порисува малко, но не хареса нито едно от произведенията си, смачкваше ги, и ги хвърляше в боклука. Опитах се да го накарам да говори за епизода с бягството, но отказваше. Повторих му за опасностите, а той ме слушаше, явно отегчен. Повдигна рамене, когато го попитах дали ще го направи отново.

Върнах го обратно и повиках Дарлийн в кабинета. Носеше розов гащеризон, с лека щампа и сребристи сандали. Тъмната й коса бе вдигната високо. Бе прекарала много време над грима си, но все още изглеждаше уморена, унила и изплашена. След като се настани срещу мен, извади от чантата си носна кърпичка и започна да я прехвърля от ръка на ръка, като я мачкаше и стискаше.

— Сигурно ви е много трудно — казах аз.

Очите й се напълниха със сълзи и кърпичката влезе в действие.

— Този човек е луд, докторе. Все повече полудява и няма да ме остави на мира, без да направи нещо адски ненормално.

— Как са децата?

— Ейприл се привързва лесно — видяхте сам. Става нощно време и иска да дойде в нашето легло. Тя е мило същество. Но Рик ми е проблем, сърдит е през цялото време, отказва да се подчинява. Вчера напсува Карлтън.

— А какво направи Карлтън?

— Каза, че ще го напляска, ако го направи отново.

Е, няма що.

— Не е хубаво Карлтън да се намесва в дисциплината все още. На децата им трябва време да свикнат с присъствието му. Ако го оставите той да се разправя, те ще се чувстват изоставени.

— Но, докторе, той не може да държи такъв език.

— Да, но вие трябва да се справите с това, г-жо Мууди. За децата е важно да знаят, че вие сте с тях, че отговорността е ваша.

— Добре — каза тя, но не беше ентусиазирана. — Ще опитам.

Знаех, че няма да го направи. „Ще опитам“ беше казано само за да отбие номера. След няколко месеца ще се чуди защо и двете деца са раздразнителни, тъжни и непослушни.