Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Абсолютно никакво. Посетих ги веднъж. Това е обяснението на всичко.

— Каква бе целта на вашето посещение?

— Образователна. Интересувам се от комуните.

— Много ли научихте, докторе?

Валкроа се засмя.

— Това е едно спокойно място. Там не се нуждаят от полицаи.

— Как се казваха хората, които посетиха Суоуп?

— Мъжът се казва Барън, а жената — Дилайла.

— Презимена?

— Не употребяват.

— Колко пъти сте посещавали „Тач“?

— Веднъж.

— Добре, това ще го проверим.

— Моля, заповядайте.

Майло го погледна твърдо. Приятелчето се усмихваше надменно.

— Нона Суоуп каза ли ви нещо, което би могло да ни заведе при семейството, където и да е то?

— Не сме разговаряли много. Ние просто се чукахме.

— Докторе, струва ми се, че трябва да преосмислите поведението си.

— Така ли?

Кривогледите му очи се превърнаха в две тиренца.

— Вие прекъснахте работата ми, за да ми задавате глупави въпроси за личния ми живот и очаквате от мен по-добро поведение?

— Във вашия случай професионалното и личното изглеждат доста омесени.

— Колко сте наблюдателен.

— Това ли е всичко, което можете да ни кажете, докторе?

— Какво повече бихте искали да чуете? Че обичам да чукам жени? Е, добре, така е. Копнея за това. Ще имам колкото жени успея да сваля в този си живот, ако пък има и друг после, надявам се, че той ще ми предостави безкрайна верига от горещи, желаещи жени, така че да мога да си продължа чукането. Бях чувал, че половият акт не е криминално престъпление, или може би в Америка са прокарали нов закон?

— Върнете се на работа, докторе.

Валкроа събра бумагите си и напусна със сънлив поглед.

— Какъв кретен — каза Майло, докато се връщахме в колата. — Не бих го допуснал и до малкия си пръст.

Върху страничното стъкло на колата бе залепен стикер за неправилно паркиране от охраната на болницата. Той го скъса и го пъхна в джоба си.

— Надявам се, че не е типичен представител на съвременното лекарско съсловие.

— Единствен е по рода си. Няма да се задържи дълго тук.

Тръгнахме на запад по булевард „Сънсет“.

— Смяташ ли да провериш тази история? — попитах го аз.

— Мога да питам хората от „Тач“ доколко го познават, но ако има някакъв заговор помежду им, те ще ме излъжат. Най-добре е да повикам местния шериф и да разбера дали този шут е бил забелязван повече от един път там. В малко градче като това законът се стреми да забелязва всичко.

— Познавам някого, който може би е близък със сектата „Тач“. Искаш ли да му се обадя?

— Защо не. Няма да боли.

Докара ме до дома и остана малко край езерцето ми да погледа рибата „Кой“. Рибките го хипнотизираха с колорита си и той се смя от сърце, докато им хвърляше късчета храна, а те се бореха да ги лапнат. Когато все пак се насили да си тръгне, голямото му тяло изглеждаше тромаво и натежало.

— Хайде да тръгвам, че мога да зяпам тук докато ми побелее брадата.

Стиснахме си ръце и той се запъти да прекара още един следобед в разпити и изследване на най-лошата част от човешката природа.

Позвъних на професор Сет Фиакър в УКЛА. Той е мой състудент, занимава се със социална психология и от години изучава сектите.

— Здравей, Алекс — каза весело, както обикновено, — току-що се връщам от Сакраменто, имаше дебати в Сената. Беше абсурдно.

Поговорихме си за добрите стари времена и сетне му разказах защо се обаждам.

— Сектата „Тач“ ли? Изненадан съм, че въобще си чувал за тях. Не са много известни и не ходят да убеждават никого в правотата на вярата си. Събират се на едно място, което наричат Убежището. Преди е било манастир и е близо до мексиканската граница.

— Знаеш ли нещо за водача им — Матиас?

— За благородния Матиас — поправи ме той. — По професия е адвокат. Наричал се е Норман Матиас.

— По какви въпроси е бил адвокат?

— Не зная, но е имал голямо влияние. Говорим за Бевърли Хилс.

Странно ми бе да си представя как един адвокат метаморфозира в гуру.

— За какво му е притрябвала тази промяна в начина на живот?

— Не зная, Алекс. Повечето водачи на религиозни групировки твърдят, че имат космически видения. Обикновено това им се случва след като прекарат някоя травма. Нещо като вътрешен глас, който им се обажда в екстремни ситуации. На твоя тип може да му е свършил бензина насред пустинята Мохаве и да е видял бог.

Засмях се.

— Ще ми се да можех да ти кажа нещо повече, Алекс. Сектата не привлича внимание, защото е твърде малка — около шейсетина души. Те съществуват само от три-четири години. Както ти казах, не обикалят да търсят съмишленици, затова сигурно ще си останат малко. Но дали положението ще се промени, когато членовете й застареят, бъдещето ще покаже. Това е важно, защото сега те са на средна възраст, а секти, които възнамеряват да се увеличават, търсят по-млади хора. И все пак новите трябва да бъдат пълнолетни, та родителите им да не се разправят с полицията и да не се опитват да ги върнат към нормалния им начин на мислене.