Джонатан Келерман - Кръвна проба

Майло смени темата.

— Какви пиески изпълнявахте двамата с нея?

Връщането към най-важната тема на работата му отново го развълнува. Той дърпаше пръстите на ръцете си, а после ги извиваше. Върху раменете му се появиха изпъкнали възли.

— Вероятно трябва да си взема адвокат, преди да продължим разговора.

— Уреди си го сам — отговор Майло като посочи телефона.

Кармайкъл въздъхна и поклати глава.

— Не, това би усложнило нещата още повече. Слушайте, бих могъл да ви разкажа някои свои впечатления за личността на Нона, ако това ви интересува.

— Ще ни помогне.

— Но това е всичко, което мога да ви предложа. Впечатления, не факти. Какво ще кажете, ако ви помоля да забравите откъде сте ги получили?

— Дъг, ние знаем кой е баща ти, знаем и всичко за провала ти, затова престани да се въртиш около темата, а пристъпи направо.

Кармайкъл се втрещи и независимо от последствията, май бе готов да офейка.

— Не изпадай в паника. Въобще не ни пука за тази работа.

— Не съм перверзен тип — настояваше Кармайкъл. — Щом сте ме проучили толкова обстойно, сигурно знаете как се случи.

— Разбира се. Ти си бил танцьор в „Ланселот“. След представлението една дама от публиката те е спипала. Преговаряли сте за секс срещу пари и тя те е провалила.

— Хвана ме в капан, кучка мръсна!

„Ланселот“ бе малък стриптийз клуб в западен Лос Анджелис, сборище на жени, които си въобразяват, че свободата означава копиране на най-долните прояви на мъжкото поведение. Клубът доста време създаваше затруднения на квартала и преди няколко години полицейски и пожарникарски инспектори му отделиха особено голямо внимание. Нещастен случай със собственика доведе до неговото затваряне.

Майло потръпна.

— Както и да е, тати те извади, а досието ти беше затворено. Ти обеща да се държиш прилично.

— Да. Край на приказката, правилно ли се изразих? Само че не бе толкова просто.

Сините очи проблеснаха.

— Баща ми започна да се разпорежда с парите, наследени от мен след смъртта на мама. Беше незаконно, сигурен съм, но адвокатът, който отговаряше за завещанието, е приятел на баща ми от клуб „Калифорния“ и преди да се усетя, старецът получи контрол върху цялата сума. А аз се стиснах за палците. Все едно че отново бях малко дете, което трябва да иска разрешение за всяко нещо. Насила ме караше да ходя на училище, защото трябвало да мога сам да правя нещо. По дяволите, на трийсет и шест години съм, а уча в младежки колеж! Ако си взимам изпитите с отличие, щяло и за мен да се намери място в „Кармайкъл Ойл“. Какъв нещастник! Нищо няма да ме промени и да ме направи такъв, какъвто не съм. Какво, по дяволите, иска той от мен?

Погледна ни умоляващо, търсейки подкрепа. Инстинктът ми подсказа, че трябва да му я дам, но това не беше терапия. Майло му даде възможност да се успокои, преди да заговори отново.

— Ами, ако той разбере за настоящата ти работа, край, а?

— Да върви по дяволите. — Той зачеса брадата си. — Нищо не мога да направя. Харесвам работата си. Господ ме е дарил с великолепно тяло и красиво лице и аз го споделям с другите хора. То е нещо като изпълнение на роля, но частно, затова е и по-хубаво, по-интимно е. Когато танцувах, усещах погледите на жените върху мен. Играех за тях, отнасях се добре с тях. Исках да се подмокрят още там. Все едно че правиш любов.

— Казах на шефката ти, ще го повторя и на теб — рече Майло. — Въобще не ни пука кой с кого спи в този град. Става лошо, само когато хората изчезват, или пък биват убивани.

Кармайкъл изобщо не го чу.

— Това не значи, че аз проституирам, или нещо такова — продължаваше да настоява. — Парите не ме интересуват — в добри седмици вадя по шест, може би и седем хиляди долара.

Той отстрани въображаемото купче пари с един жест на ръката. Гледаше през кривото огледало на родения в богатство.

— Дъг — авторитетно каза Майло. — Престани да се оправдаваш, а слушай: не се интересуваме какво правиш с члена си. Досието ти ще остане запечатано. Просто ни разкажи за Нона.

Забележката най-накрая стигна до предназначението си. Изражението на Кармайкъл беше като на дете, получило неочакван подарък. Дадох си сметка, че продължавах да го възприемам като едно голямо дете, защото като изключим големия му мъжки пакет, всичко останало у него бе детско, незряло. Класически случай на спрян растеж.

— Тя бе от типа „баракуда“. Трябва да я държиш настрана, защото става агресивна. Последният път, когато работихме заедно, бе на едно ергенско парти за възрастен мъж, който щеше да се жени за втори път. Няколко мъже на средна възраст, тип търговци, се бяха събрали в апартамент в „Канога Парк“. Преди да отидем, бяха подпийнали порядъчно и бяха гледали порнофилми. Тази вечер трябваше да изпълним пиеската „Шотландски войник и клакьорка“. Бях облечен във футболен екип, а тя носеше жарсено бюстие, малка плисирана поличка и маратонки. Косата й бе цялата сплетена на плитчици и осеяна с помпони. Онези бяха безсрамни дърти простаци. Преди да пристигнем, си бяха говорили най-различни мръсотии по време на филма и бяха като разгонени псета. Като влязохме и те я видяха, помислих си, че някой от тях ей сега ще пукне. Тя започна да мърда напред-назад, мигаше с дългите си мигли, плезеше език. Пародията разигравахме изцяло по сценарий, но тя реши да импровизира. От нея нямаше да стане актриса, нямаше душа, прекалено животинска бе за тази работа. Но публиката се взриви — мисля, че погледите, които им хвърляше, бяха виновни за това. Както и да е, старците пощуряваха, а тя ги подклаждаше. Това може би й втълпи идеята да стане непредвидима. Изведнъж тя приближи ръка до панталоните ми, сграбчи ме за члена, започна да го друса и мачка и да го масажира, като през цялото време движеше задника си напред-назад. Исках да я спра — не беше разрешено да нарушаваме сценария, освен ако не го поиска клиентът.