Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Говорих с него миналата вечер. През цялото време подсмърчаше. Първоначално приличаше на настинка, но по-късно започнах да се чудя дали не е кокаин.

— Използва големи дози кокаин, също „трева“, а и други боклуци. Някой път, когато беше на повикване, увеличаваше дозата. Разказваше, че когато бил в медицинското училище прибавял и киселина, но не мисля, че все още го прави. Освен това пие твърде много. И аз, докато бяхме заедно, започнах да пиянствам, както правя и досега. Знам, че трябва да престана.

Подадох й едно рамо.

— Ти заслужаваш нещо много по-добро, мила.

— Хубаво е да го чуя. — Гласът й бе съвсем тих.

— Казвам го, защото е истина. Ти си умна, интелигентна, привлекателна и имаш добро сърце. Затова толкова много те боли и си страшно уязвима. Махни се, иди далече от смъртта и нещастието. Те те разбиват, знам.

— О, Алекс — разрида се тя в прегръдките ми. — Толкова ми е студено.

Загърнах я със сакото си. Щом се поуспокои и престана да плаче, я придружих до колата й.

Нито изчезването на Суоуп, нито плъхът на Ричард Мууди бяха в ресора на Майло. И в двата случая ми помагаше само от приятелски чувства. Неудобно ми бе да го безпокоя толкова скоро с информацията за Валкроа.

Онова, което Бевърли ми каза миналата нощ, бе тревожно. Както твърдеше Раул, канадецът нямаше морал и бе пияница, а неговата фамилиарност с посетителите от „Тач“ осветли и съмнение за съучастие в тайното отвличане на Ууди Суоуп от болницата. Чувствах известно задължение да уведомя Майло за новото развитие на нещата. Макар че се колебаех дали не прибързвам на дребно, защото той беше сигурен, че тепърва ще има раздвижване. Все пак исках да се консултирам със специалист, преди да се включат пиротехниците.

Майло, господ да го поживи, изглеждаше изключително доволен да ме чуе.

— Не се притеснявай. И без това сам щях да те потърся. Фордибранд отиде в „Бедабай“, за да дъхне на Мууди, но когато пристигнал, онзи тъпанар си бил отишъл. Оставил след себе си стая вмирисана на пот — сякаш е имало битка между смръдльовци. Навсякъде са разхвърляни хартийки от бонбони. Фуутхил ще го държи под око, а и моите момчета ще се поразшетат, но и ти внимавай. Освен това ми се обади онзи юнак Кармайкъл. Същият, дето заедно с момичето на Суоуп участвал в представления по поръчка. Можех да го изтръскам по телефона, но приятелчето беше някак пренапрегнато. Сякаш седеше върху буре с барут. И той си има досие при нас — преди няколко години го заловили да проституира. Затова излизам и ще се видя на четири очи с него. А ти какво имаш да ми кажеш?

— Ще дойда с теб при Кармайкъл и ще ти обясня в колата.

Той погълна информацията за Валкроа, докато пътувахме по магистралата за Санта Моника.

— Какъв е той, нещо като студент?

— Твърде далече е от това. Едно старо, ерзац хипи. Отпуснато и мършаво лице, увиснало тяло, някакъв мърляч. Но се страхувам, че описанието е съвсем повърхностно. Той е животно, което се храни с мърша, Майло. Движи с жени, които се намират в стресово състояние, представя се за д-р Чувствителност, дава им нещо, което минава за любов и разбиране.

Той докосна с пръст носа си и смръкна.

— И малко нещо смъркач, а?

— Евентуално и това.

— Ще ти кажа какво ще направим. След като свършим с Кармайкъл, ще отидем в болницата и ще го разпитам. Пак малко ще кривна встрани, защото моята банда красавци, дето ти разправях, започна да действа — навсякъде гъмжи от самопризнания. Стрелците са били четиринайсетгодишни. Ще бъдат изпратени в Поправителното. Всеки момент и магазина за ликьор ще бъде затворен — Дел Харди разпитва един доносник, който изглежда многообещаващ. А аз чакам резултати от компютъра, ако изобщо той може да даде отговор.

Той напусна „Четвърто авеню“, продължи на юг към Пико, насочи се към Тихия океан и продължи в южна посока към Винъс. Мина покрай студиото на Робин — незабележима фасада с боядисани отвътре прозорци — но и двамата нищо не споменахме. Околността се бе променила от бедна и мръсна до чиста и доста привлекателна, когато влязохме в пристанището.

Къщата на Дъг Кармайкъл бе в пешеходната зона западно от океана, почти на брега. Представляваше кораб, акостирал на сушата. Всички части на трюма и амбразурите бяха високи и тесни, със здраво забити клинове. Екстериорът бе решен изцяло в синьо, стените бяха облицовани с дървена ламперия и бели первази. Морски чакъл украсяваше фронтона над входната врата, елегантно декорирана с непрозрачно стъкло. Пространството пред нея преливаше от различни увивни и висящи растения. Ограда от жив плет и бели дървени стълбове завършваше творението. Всичко изглеждаше чисто и добре поддържано.