Джонатан Келерман - Кръвна проба

Моята салата се оказа меко казано противна — спанакът хрускаше от пясък, пилето бе спаружено. За да не вкуся, започнах да ровя с вилицата из чинията.

Изчаках я да привърши със своята порция и попитах за какво иска да говори с мен.

— Много е трудно, Алекс.

— Не трябва да ми казваш нищо, ако не желаеш.

— Чувствам се като предателка.

— Срещу кого?

— По дяволите. — Погледът й шареше наоколо единствено само за да не срещне моите очи. — Вероятно дори не е толкова важно. Може би само си дрънкам напразно, но все още не мога да забравя Ууди и се притеснявам след колко ли време метастазите ще започнат да се разпространяват, ако вече не са плъзнали. Иска ми се да направя нещо, за да престана да се чувствам така дяволски безпомощна.

Кимнах с глава и зачаках. Тя потрепери.

— Оджи Валкроа познава двойката от „Тач“, която посети Суоуп — каза бавно.

— Откъде знаеш?

— Видях го да разговаря с тях като ги наричаше с малките им имена и го питах откъде ти познава. Отговори, че веднъж е ходил при тях. Мисли, че е приятно място, спокойно.

— Каза ли защо е ходил там?

— Просто защото го интересували алтернативните начини на живот. Знам, че беше откровен, защото в миналото ми е говорил за контактите си с други секти — „Саянтолози“ и „Лайфспринг“ — будистко свърталище в Санта Барбара. Той е канадец и смята, че в Калифорния всичко е прекрасно.

— Долови ли някакво тайно споразумение между тях?

— Никакво. Просто се познават — и толкова.

— Каза, че той ги наричал с имената им. Помниш ли ги?

— Мисля, че наричаше мъжа „Гари“ или „Бари“. Името на жената не чух. Нали не мислиш, че това е някаква конспирация?

— Кой знае?

Започна да се върти, сякаш дрехите й изведнъж отесняха, повика сервитьора и си поръча бананов ликьор. Отпиваше внимателно и се мъчеше да изглежда спокойна, но през цялото време не я свърташе.

Остави чашата на масата с лукав израз в очите.

— Има ли още нещо, Бев?

Тя кимна разстроена. Когато заговори, почти шептеше.

— То може би е още по-незначително, но след като съм почнала да дърдоря, по-добре ще е да го довърша. Оджи и Нона Суоуп са любовници. Не съм сигурна кога е започнало. Но не е много отдавна, защото семейството е в града едва от няколко седмици.

Играеше си безцелно със салфетката докато говореше.

— Боже, чувствам се като боклук. Ако не беше заради Ууди, въобще нямаше да си отворя устата.

— Знам.

— Исках да го съобщя на твоя приятел, ченгето, още там в мотела, защото ми изглеждаше симпатяга, но просто не можах. По-късно започнах непрестанно да мисля за това и не мога да се отърва от натрапчивата идея, че може би има начин да се помогне на малкото момче, а аз изпускам този шанс. Помислих, че ако ти разкажа, ти ще знаеш какво да направим.

— Правилно си постъпила.

— Иска ми се да не се чувствам толкова зле, щом правя добро. — Гласът й секна. — Искам онова, което ти разказах, да има някакъв смисъл и връзка.

— Смятам да уведомя Майло. Засега той съвсем не е убеден, че е извършено престъпление. Единственият, който е сигурен в това, е Раул.

— Той винаги и за всичко е много сигурен — каза го сърдито. — Готов е да ти вмени вина дори защото си изпуснал шапката си. Нахвърля се върху всеки, но Оджи му е любимото „агне за жертвоприношение“, още откакто се появи в отделението.

Беше забила нокти в дланта на ръката си.

— А ето че сега помагам обстоятелствата да станат по-лоши за него.

— Не е задължително. Майло може да го пусне покрай ушите си, но има и вероятност да реши, че е по-добре да разговаря с Валкроа. А от мнението на Раул той въобще не се интересува. Никой няма да бъде изваден от релси, Бев, уверявам те.

Това бе твърде слаба утеха за съвестта й.

— Все още се чувствам като предателка. Оджи е мой приятел.

— Погледни по друг начин на нещата. Ако това, че Валкроа спи с Нона е свързано по някакъв начин с цялата тази каша, значи си направила едно добро. Ако пък не е така, само ще му се наложи да изтърпи няколко въпроса. Не мисля, че приятелчето ти е съвсем невинно.

— Какво искаш да кажеш?

— Доколкото съм осведомен, той има навик да се чука с майките на пациентите си. Този път за разнообразие е избрал сестрата. Това, най-малкото, е неетично.

— Това си е абсолютно личен въпрос. — Лицето й придоби алена окраска. — Не е подсъдно, по дяволите.

Опитах се да отговоря, но преди да разбера какво става, тя стана рязко от масата, грабна чантичката си и избяга от ресторанта.