Джонатан Келерман - Кръвна проба

Той спря. Чувстваше се неудобно.

— Освен това трябваше да ни се плати. Но не можах да я спра, това би скапало сценката й и щеше да разочарова всички тези стари копелета. Те не откъсваха поглед от нея, тя продължаваше да ме мачка, а аз се смеех на цялата работа. После ме заряза и с валсова стъпка се тръсна върху един от тях, който вече се бе възбудил — тантурест малък човечец с големи диоптри на очилата. Пъхна ръка под панталона му. Всички притихнаха. Той почервеня като цвекло, но не смееше да каже нищо, защото би излязъл глупак в очите на приятелите си. Лицето му придоби болнав вид, но се опитваше да се усмихне. Започна да опипва с език ухото му, докато стискаше члена му. Другите прихнаха да се смеят, за да се освободят от напрежението. Почти веднага закрещяха мръсотии. Нона бе във висините, сякаш самата тя получаваше оргазъм, докато друсаше нещастника. Накрая успях да я измъкна, без това да прилича на скандал. Качихме се в колата и аз й се разкрещях. Гледаше ме, сякаш съм луд и даже невинно попита какво се било случило, направили сме голямо шоу, нали. Разбрах, че е безполезно да й говоря и се предадох. Качихме се на магистралата. Карах бързо, защото нямах търпение да се отърва от нея. После изведнъж усетих, че тя ми отваря ципа. Преди да разбера какво става, членът ми бе вече навън и тя го пое в уста. Карахме с над 100 километра, а тя ме смучеше и ми каза да се наслаждавам. Хареса ми. Бях безпомощен, само се молех да не ни спипа пътен патрул. Вината щеше да бъде моя, нали? Помолих я да спре, но тя не го направи, докато не ме довърши. На следващия ден се обадих на Рамбо и настоях повече никога да не работя с нея. Шефката просто се засмя и каза, че Нона би била велика във филм. По-късно узнах, че е напуснала, просто си отишла.

Този разказ го накара да се изпоти. Той се извини, отиде в банята и се върна свежо сресан и напръскан с дезодорант. Ухаеше на афтършейв. Преди още да успее седне, Майло започна пак да задава въпроси.

— И въобще нямаш идея къде би могла да бъде сега?

Кармайкъл поклати глава.

— Някога да е говорила за нещо лично?

— Не. Няма нищо лично за нея, което да ми е известно. Тя си беше такава, каквато я виждахме.

— Някакво предположение, накъде може да е поела?

— Тя никога не е споделяла от къде идва. Както вече ви казах, направихме три или четири представления и после тя се омете.

— Как се е свързала с „Адам и Ева“?

— Нямам представа. Всеки отива там по различен начин. Рамбо ми се обади след като ме бе гледала в „Ланселот“. Други го намират чрез информация от уста на уста. Тя дава реклами в „жълтите вестници“ и порносписанията. Получава повече заявки, отколкото са й необходими.

— Добре, Дъг — каза Майло, докато ставаше. — Надявам се, че беше откровен с нас.

— Наистина бях, детектив Стърджис. Моля ви, не ме вкарвайте в беля.

— Ще се постарая.

Тръгнахме си. В колата Майло провери телефонния секретар. Нямаше важни съобщения.

— Е, каква е диагнозата на Сърфиста? — попита ме той.

— Извън нашия случай ли? Личностни проблеми, вероятно нарцисизъм.

— Което означава?

— Че той има лоша самооценка, а тя се изразява в егоцентризъм — мускули, витамини, постоянно внимание, което отделя на тялото си.

— Прилича на половината граждани на Лос Анджелис — пробуча той и завъртя стартера.

Когато излизахме от улицата, Кармайкъл вече беше нарамил сърфа, хавлиената кърпа и лосиона за тен и се насочваше към плажа, облечен в бански.

Видя ни и махна за сбогом.

Майло паркира в забранената зона, близо до входа на „Уестърн Педс“.

— Мразя болниците — процеди късо, докато влизахме в асансьора, който ни качи на петия етаж.

Загубихме малко време докато открием Валкроа. Той преглеждаше пациент и се наложи да го изчакаме петнайсетина минути.

Щом влезе, погледна ме накриво и каза на Майло да побърза, защото бил зает. Когато детективът заговори, той демонстративно извади един медицински картон, започна да го разлиства и да си води записки.

Майло е опитен професионалист, но канадецът го затрудни.

Валкроа продължаваше да си драска по картона, без да трепне, когато детективът му съобщи, че знае за посетителите от „Тач“ и за любовната му връзка с Нона Суоуп.

— Свършихте ли, полицай?

— За момента, да, докторе.

— Какво се очаква да направя, може би да се защитавам?

— Бихте могли да започнете с обяснението на вашата роля в изчезването на момчето.

— Това е много лесно. Такава роля не съществува.

— Няма сътрудничество между вас и хората от „Тач“, така ли?