Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Защо, мислите, избягаха? — попитах го.

Повдигна рамене.

— Нямам никаква представа.

— Интуицията нищо ли не ви подсказва?

— Нищо. Защо ще подсказва на мен повече отколкото на другите?

— Останах с впечатлението, че на вас са имали доверие.

— Кой ви каза това?

— Раул.

— Той не би разпознал доверието дори то да го бие по главата.

— Имаше чувството, че сте в особено добри взаимоотношения с майката.

Ръцете му бяха ожулени и розови. Пръстите му обвиха вилицата плътно.

— Работех като санитар преди да стана лекар.

— Интересно.

— Така ли?

— Санитарите и сестрите все се оплакват, че с тях се отнасят като с втора ръка хора, че не са добре платени и постоянно заплашват, че ще постъпят в медицинското училище. Но вие сте първият, когото познавам да го е направил.

— Сестрите роптаят, защото не им е отредена лека съдба. Но в края на стълбата има много неща, които е заслужавало да бъдат научени. Например, колко е важно да разговаряш с пациентите и семействата им. Като санитар го правех и беше нормално, но сега, когато съм лекар, се смята нередно. Дотолкова нередно, та всички го забелязват. Бил съм близък с тях! По дяволите, та аз едва ги познавам. Естествено, че съм говорил с майката. Нали всеки ден набождах сина й с игли, правех пункции на гръбначния му стълб и смучех мозък оттам. Как няма да говоря с нея.

Той погледна в купата със салатата.

— Мелендес-Линч не може да разбере, че искам да остана човешко същество, а не някакъв технократ в бяла престилка. Той не се потруди да опознае Суоуп и изобщо не му дойде на ум, че тази негова отдалеченост е свързана с тяхното… бягство. Аз се набутах между шамарите, затова вината си е моя.

Той подсмръкна, избърса носа си и изпразни едната чаша.

— Какъв е смисълът да нищим тази история, щом тях вече ги няма?

Спомних си догадката на Майло за изоставената кола.

— Може и да се върнат — казах аз.

— Човече, погледни сериозно на нещата. Те смятат, че са избягали на свобода. В никакъв случай няма да се върнат.

— Свободата ще им се види доста горчива, когато болестта излезе извън контрол.

— Факт е, че мразеха всичко тук. Шумът, липсата на усамотеност, дори стерилността. Нали сте работил в камерата за ламинарен поток?

— Три години.

— В такъв случай знаете с какво хранят децата там — преработена, препечена, мъртва храна.

Това беше вярно. За пациент без нормален имунитет пресният плод или зеленчук е потенциален носител на смъртоносни микроби, а чашата мляко — развъдник на лактобацили. Затова всяко нещо, поднасяно на децата, беше преработвано до безкрай, след това затопляно и стерилизирано до такава степен, че понякога в него не оставаше нищо хранително.

— Ние с вас разбираме идеята на всичко това, но за много родители е непонятно защо тежко болното им дете се храни с картофен чипс, пие кока-кола и други такива боклуци, а не му е позволено да яде моркови. Те приемат тези неща с неохота — поде той.

— Зная, но много хора се примиряват бързо, защото животът на детето им виси на косъм. Защо Суоуп не го приеха?

— Защото са провинциалисти. Идват от място, където въздухът е чист и хората сами произвеждат храната си. За тях градът е отровено място. Бащата непрекъснато мърмореше колко бил замърсен въздухът. „Дишате сажди“ — повтаряше всеки път, когато го видех. Беше вманиачен на тема чист въздух и естествена храна. И колко здравословен е животът у дома.

— Явно не е достатъчно здравословен — казах аз.

— Не, не достатъчно. Но да му го кажа би било все едно да обидя веруюто му. — Той направи кисела гримаса. — Няма ли в психологията термин за разрушаване на фикс идеята?

— Познавателно несъответствие.

— Както и да е. Кажете ми — наведе се той напред, — как постъпват хората в такова състояние?

— Понякога променят вижданията си, понякога изопачават реалността, за да я пригодят към тях.

Той отново се облегна назад, прекара ръце през косата си и се усмихна.

— Мисля, че всичко е ясно.

Поклатих глава и пак отпих от кафето. Беше поизстинало, но от това не бе станало по-вкусно.

— Чувам разни неща за бащата — казах. — Майката изглежда е била в сянката му.

— Далеч сте от истината. Ако не друго, тя поне е по-силната от двамата. Просто беше много тиха. Оставяше го да си приказва, докато тя седеше при Ууди и правеше необходимото.

— Смятате ли, че е участвала в бягството?

— Не зная. Всичко, което мога да кажа, е, че е силна жена, а не мекотело.