Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Да прекараш месеци в полиетиленовата стая — каза той, а в очите му проблесна мъка, — как не полудяват?

— Ако за тях се полагат достатъчни грижи, риск почти няма. Трябва да ориентираш детето във времето и пространството и да насърчаваш семейството да прекарва колкото може повече време в капсулата. Обеззаразяват се любимите играчки и дрехи на детето, носят се там. Много е важно децата да бъдат стимулирани. Ключът е в това, да доближим максимално обстановката между дома и болницата — естествено, разлика винаги има, но тя може да бъде туширана.

— Интересно. Знаеш ли какво ми хрумна?

— Какво?

— СПИН. Принципът е същият, нали? Намалена устойчивост срещу заразите.

— Подобен е, но не е абсолютно същият — казах аз. — Ламинарният поток филтрира бактериите и гъбичките, за да предпази децата по време на лечението. Но загубата на имунитет в този случай е временна — след като приключи химиотерапията, системата заработва отново. Докато СПИН-ът е постоянна имунна недостатъчност и жертвите му имат други проблеми. Капсулите могат да ги защитят за известно време, но не окончателно.

— Разбирам, но трябва да признаеш, че ще бъде страхотна гледка такива полиетиленови кубчета да бъдат наредени по продължението на целия булевард „Санта Моника“. Можеш да пуснеш билети, хората да идват да гледат гниещите вътре нещастници, а със събраните пари да правиш изследвания за откриване на лек.

Изсмя се горчиво.

— Възмездието за греха — поклати глава. — Това е достатъчно, за да станеш пуритан. Чувам такива ужасни истории и благодаря на бога, че поддържам само една връзка.

На връщане към мотел „Морски бриз“ Майло ме помоли да го освободя от този случай.

— Не мога да се занимавам с това повече — извини ми се той. — Всичко, което имаме дотук е липсващ човек, а това съвсем не е достатъчно да започнем следствие.

— Знам. Благодаря ти, че поне опита.

— Не съм направил кой знае какво. Малко се откъснах от ежедневието. Така се случва, че напоследък работата ми е доста сурова. Гангстерски престрелки, изкормен служител в склад за алкохол и един пълен сладур — изнасилвач, който се изсира върху корема на всяка своя жертва, щом приключи с нея. Знаем, че е нападнал поне седем жени. С последната се беше гаврил доста.

— Господи!

— Господ няма да прости на тази гад. — Той се намръщи и зави по „Соутел“ в посока към „Пико“. — Всяка година си казвам, че съм видял дъното на покварата и всяка година ще се намерят отрепки, които да ми докажат, че още не съм видял всичко. Може би трябваше да се явя на онзи изпит.

Преди петнайсетина месеца двамата разкрихме, че едно известно сиропиталище се е превърнало във вертеп за педофили, а междувременно разплетохме няколко убийства. Той стана герой и го поканиха да се яви на изпит за лейтенант. Несъмнено щеше да го издържи, защото е много интелигентен. Освен това, офицерите му бяха дали да разбере, че обществеността няма нищо против един хомосексуалист да стане лейтенант, стига да не го излага на показ. Той дълго го обмисляше преди да откаже.

— Не, Майло. Щеше да се чувстваш жалък. Припомни си какво ми говореше тогава.

— Какво съм ти говорил?

— „Не съм се отказал от Уолт Уитман 8 8 Уолт Уитман (1819–1982) — американски писател. Първата му стихосбирка „Стръкчета трева“, отпечатана саморъчно от автора, е сред най-редките трофеи за литературните колекционери. Стиховете му възхваляват красотата на природата и стойността на свободата. — Бел.пр. , за да стана чиновник.“

Той се подсмихна.

— Да, така беше.

Преди да го вземат на военна служба във Виетнам, Майло се бе записал да учи американска литература в университета в Индиана. Мечтаеше да стане преподавател и се надяваше, че академичният свят ще бъде толерантен към сексуалните му предпочитания. Вече бе стигнал до магистърска степен, когато войната го превърна в полицай.

Спря „Матадор“-а на паркинга. Небето бе потъмняло в очакване на здрача, а от това „Морски бриз“ несъмнено печелеше от естетична гледна точка. Щом изчезнеше слънцето, мястото изглеждаше почти годно за живеене.

Рецепцията бе ярко осветена и иранецът зад тезгяха отново четеше. Моят „Севил“ беше единствената кола на паркинга. Полупразното езерце приличаше на кратер на вулкан.

Майло спря колата, но остави двигателят да работи.

— Надявам се, че разбираш защо се отказвам от тази история.

— Естествено. Щом няма убийство, няма и детектив от „Убийства“.