Джонатан Келерман - Кръвна проба

Имаше осем или десет снимки, направени в същия този кабинет — познах по кожените мебели — които я представяха в различни пози, все страстни. Снимките бяха черно-бели и я ощетяваха, защото не можеха да отразят шеметния цвят на косите й. Въпреки това, тя притежаваше онова, което професионалистите наричат „излъчване“ и то можеше да се усети дори в тези снимки.

Разгледахме фотографиите — Нона с оскъдни бикини около таза си, бразилски тип; Нона с джинси и прозрачна блуза, без сутиен, а зърната на гърдите й набъбнали през плата; Нона прави любов с някакъв мухльо; Нона, нежна като котка, облечена в ефирен халат, а в тъмните й очи се чете „Майната ти“.

Майло подсвирна тихичко. Нещо неволно ме присви под лъжичката.

— Жестока мадама, а? — попита Ян Рамбо. — Много плът минава през тези врати, господа. Но тя се отличаваше от другите. Започнах да я наричам Дейзи Мей, защото в нея имаше нещо наивно. Почти нямаше житейски опит. Но като изключим това, беше момиче, което знаеше какво иска, ако разбирате какво искам да кажа.

— Кога са правени тези снимки — попита Майло.

— Още първия ден щом дойде, което значи преди седмица. Погледнах я и извиках фотографа. Направихме снимките и ги проявихме същия ден. Стори ми се, че е добро капиталовложение и я назначих като служителка във фирмата.

— В какво точно се състоеше работата й? — продължи да разпитва Майло.

— Точно в това да предава поздравления. Имаме няколко основни пароли: лекар и сестра, учител и ученичка, Адам и Ева, господар и робиня или обратното. Стари клишета, но средният простак не може да се отърве от клишетата дори когато фантазира. Клиентът си избира парола, ние изпращаме съответната двойка и те разиграват поздравления. Например: „Честит Рожден Ден, Джо Смит, това е от момчетата от покер компанията, с която се събираш във вторник“ и така започва купонът. Всичко е законно — те се забавляват, но не правят нищо, което да противоречи на наказателния кодекс.

— А колко струва това на покер приятелите?

— Двеста долара. Шейсет от тях са за моите служители — делят ги на половина и си взимат бакшиша.

Смятах наум. Като работи на половин работен ден, Нона може да изкарва над сто долара дневно. Това са големи пари за провинциално момиче, едва излязло от пубертета.

— Ами ако клиентът плати повече, за да види повече? — попитах аз.

Тя ме изгледа остро.

— Чудех се дали въобще можете да говорите. Вече ви казах, че служителите ми могат да правят каквото си искат в свободното си време. Щом номера с паролата приключи, те са свободни. Обичате ли джаз?

— Обичам хубав джаз — отговорих аз.

— Аз също. Обичам Майлс, Колтрейн и Бърд. И знаете ли кое е онова, което ги прави велики? Умението да импровизират. Не очаквайте от мен да не поощря импровизацията.

Тя извади нова цигара и я запали от догарящата в устата й.

— Значи само това е била работата й, а? — настоя Майло. — Поздравления.

— Може и други неща да е правила. Имах планове за нея — да участва във филми и да се снима в списания.

Месестото й лице се разтегли в усмивка.

— С нея се работеше лесно — сваляше си дрехите без да й мигне окото. Сигурно в провинцията ги възпитават такива необуздани.

Размачка цигарата между късите си пръсти.

— Да, имах планове, но тя ме напусна. Работи една седмица — тя щракна с пръсти — и хайде…

— Не спомена ли къде отива?

— Нито дума. И аз не попитах. Ние не сме заместител на семейството. Тук само работим. Не се държа като майка и не бих искала да се отнасят с мен като с такава. Плътта идва и си отива — този град е пълен с идеални тела, които си мислят, че ще направят големите пари. Някои учат по-бързо от другите. Колкото по-високо летиш, толкова по-силно ще се удариш като паднеш. Но червенокосата — призна тя — имаше мозък.

— Познавате ли някой, който би могъл да ни каже нещо за нея?

— Не мога да се сетя за никого. Тя нищо не споделяше.

— Ами онези, на които е носела поздравления?

— Онзи. Той беше един. Тя се задържа само седмица. Не мога веднага да си спомня името му, а и нямам намерение да ровя в документацията да го търся. И без това дотук получихте много безплатна информация. — Посочи папката. — Даже можете да видите това.

— Поразмърдайте паметта си — притисна я Майло, — не е чак толкова трудно — колко коне имате в тази конюшня?

— Ще се изненадате — каза тя и прекара ръка през мраморния плот. — Закривам срещата.

— Слушайте какво — настоя Майло, — помогнахте ни малко, но това не означава, че сте велика. Навън е горещо, а тук имате страхотен климатик и прекрасна гледка. Нужно ли е да се потите в полицията и да чакате адвоката си да се появи бог знае кога? — Той подаде ръцете си с дланите нагоре и с момчешка усмивка добави: — Искате ли да опитаме отново?