Джонатан Келерман - Кръвна проба

— Какво е това бюро всъщност? Прикритие за забранени услуги?

— Да, но вършат и някои други работи. В отдела смятат, че понякога служителите пренасят наркотици, но това е странична дейност, един вид импровизация, само ако някой закъсал клиент се нуждае от услуга. Занимават се с нещо относително законно — купонджийски шеги. Например, когато шефът има рожден ден, млади момичета идват на купона, събличат се и забавляват рожденика. Бизнесът им е главно продажбата на секс — по един или друг начин.

— Което хвърля нова светлина върху Нона Суоуп — казах аз.

— Може би. Нали ми каза, че изглежда добре.

— Изглежда прекрасно, Майло. Необикновено красива е.

— Значи знае какво притежава и е решила да се възползва от него. Като се замислиш, по дяволите, този град е издигнат върху купуването и продаването на плът, нали така? Едно момиче, дошло от провинциалната сивота, открива блясъка на големия град и му завъртат главата. Случва се всеки ден.

— Това трябва да е най-баналният монолог, който някога си произнасял.

Той избухна в смях и весело удари по таблото, осъзна, че примижава заради слънцето и спусна двата сенника.

— Добре, а сега е време да си поиграем на ченгета. Какво мислиш?

Стаите на Ян Рамбо се намираха на десетия етаж в една висока светлобежова сграда на „Уилшър“, точно на изток от Барингтън. Указателят във фоайето изброяваше около сто различни фирми, чиито имена не говореха нищо за дейността им. С лека ръка бяха писани думи като „предприятие“, „системи“, „комуникации“, „мрежа“. Една трета от тях завършваха гръмкото си титулуване с „ООД“. Ян Рамбо бе надминала всички останали като бе нарекла своя пазар за живо месо „Съвременна комуникационна мрежа ООД“. Ако това не бе достатъчно да те убеди в почтеността на фирмата, то месинговите букви на вратата от тиково дърво и не по-малко фрапиращата емблема щяха със сигурност да свършат тази работа.

Вратата беше заключена, но Майло я удари толкова силно, че стените се разтресоха и тя се отвори. Висок, добре сложен ямаец на около двайсет и няколко, подаде глава и заговори недружелюбно. Майло натика значката си в махагоновата му мутра и му затвори устата.

— Здрасти — каза Майло, ухилен до уши.

— Какво мога да направя за вас, полицай? — попита черният, като арогантно натъртваше думите.

— Като за начало можеш да ни пуснеш да влезем.

Без да чака съдействие, Майло се облегна на вратата. Това свари ямаеца неподготвен. Той отстъпи и ние влязохме.

Стаята не приличаше много на приемна, беше малко по-голяма от килер, но „Съвременните комуникации“ надали имаха голямо посещение. Стените бяха боядисани в слонова кост, единствената мебел бе хром-никелова маса, върху която се мъдреха електрическа пишеща машина и телефон, а зад масата — въртящ се стол.

Стената отзад бе украсена с фототапет на двойка сърфисти в Калифорния. Те позираха като Адам и Ева, а отдолу пишеше: „Пратете специално послание до специалния човек“. Езикът на Ева бе в ухото на Адам и въпреки че лицето му бе застинало в досада, смокиновото листо се бе надигнало в знак на задоволство.

Вляво от масата имаше врата. Ямаецът застана пред нея с ръце на кръста, разкрачен и намръщен като караул.

— Искаме да говорим с Ян Рамбо.

— Имате ли разрешение за обиск?

— Господи — рече Майло с отвращение, — в този скапан град всеки си мисли, че играе във филм. „Имате ли разрешително за обиск?“ — имитира го той присмехулно. — Ти да не си втори клас бе, чешит? Хайде, почукай и й кажи, че сме тук.

Ямаецът не помръдна.

— Без разрешително не може да влезете.

— Леле какъв е нападателен — подсвирна Майло.

Той пъхна ръце в джобовете си, попрегърби се и тръгна напред докато носът му стигна на милиметър от ямаеца. Все едно че щеше да го целуне по ескимоски.

— Няма смисъл да усложняваме нещата — каза той. — Зная, че госпожица Рамбо е заета жена, че е чиста като току-що паднал сняг. Ако не беше така, можехме вече да претърсваме помещенията. Тогава наистина щяхме да се нуждаем от разрешително. Всичко, което искаме обаче, е да си поговорим с нея. Тъй като явно не си напреднал много в правните науки и не си наясно с тия работи, нека ти обясня, че когато човек идва за обикновен разговор разрешително не му е необходимо.

Ноздрите на ямаеца се разшириха.

— А сега можеш да направиш две неща — продължи Майло, — или да улесниш разговора, или да ни пречиш упорито. В случай че избереш втората възможност, ще ти причиня тежки телесни повреди, без да споменавам голямата болка и ще те арестувам под предлог, че си оказал съпротива на полицай при изпълнение на служебния му дълг. Като те арестувам, ще затегна белезниците толкова здраво, че китките ти ще гангренясат, а като прибавиш и факта, че ще те обискира садист и ще те хвърлят в килия с половин дузина членове на Арийското братство, нещата съвсем загрубяват.