Джонатан Келерман - Кръвна проба

Бев му даде адрес в Уестууд и той я поведе към патрулната кола.

Тя тъкмо влизаше, когато Майло затършува из джоба на ризата си и извика:

— Ей, Брайън, почакай малко.

Фиеро спря и Майло приближи до колата. Аз изтичах с него.

— Това говори ли ти нещо, Бевърли? — Той й подаде кибритена кутийка.

Тя я разгледа.

— Бюро за запознанства „Адам и Ева“. Да. Една от сестрите ми каза, че Нона Суоуп е започнала работа в това бюро. Спомням си, че ми се стори странно — да постъпва на работа при положение че е в града временно. — Тя огледа кибрита по-внимателно. — Какво всъщност е това — бюро за проститутки или нещо от този род?

— Нещо от този род.

— Знаех си, че е дивачка — каза тя сърдито и му върна кутийката. — Това ли е всичко?

— А-ха.

— Тогава бих искала да се прибера вкъщи.

Майло даде знак, Фиеро седна зад волана и запали двигателя.

— Много е раздразнителна тази госпожица — подметна Майло, след като отпътуваха.

— Преди беше младо, сладко същество — казах аз. — Но дългогодишната работа в онкологичното отделение й се е отразила.

Той се намръщи.

— Голяма бъркотия е там — каза, махвайки към №15.

— Изглежда зле, нали?

— Нали не искаш да се отдам на размишления точно в този момент? Може и да е отвличане, може и да не е. Стаята е била преобърната от някой, който е бил ядосан. Но дали не са били само родители, вбесени от това, че детето им е болно, или са се изплашили и объркали, че са го взели от болницата? Ти си работил с хора в това положение. Знаеш ли в друг случай някой да е откачал така?

Върнах се няколко години назад.

— Винаги е имало ярост — казах му. — В повечето случаи хората я изразяваха гласно. Но понякога и физически. Спомням си един баща, който простреля лекар интернист. Човекът бе загубил крака си при ловна злополука три седмици преди дъщеря му да постъпи в болницата с тумор в бъбреците. В деня след смъртта й бащата дойде в отделението с няколко пистолета. Обикновено именно тези, които не искат да приемат реалността, потискат всичко в себе си и не споделят с никого изживяното, са най-избухливи.

Как добре пасваше това с описанието на Бевърли за Гарланд Суоуп. Казах го на Майло.

— Значи може и това да е станало — каза той притеснено.

— Но ти не мислиш така.

Тежките му рамене се повдигнаха.

— Нищо не мисля засега. Защото този град е полудял, момче. Убийствата се увеличават с всяка изминала година, и хора умират по най-странни причини. Миналата седмица някакъв старец наръгал нож в гърдите съседа си, защото бил убеден, че онзи унищожавал доматените му насаждения като излъчвал зли лъчи от пъпа си. Умопобъркани идиоти се разхождат из заведенията за бърза закуска и бог знае защо пребиват деца, които ядат сандвичи. Когато постъпих в отдел „Убийства“, нещата ми изглеждаха сравнително логични и, наистина, доста прости. Повечето от случаите ни бяха причинени от любов, ревност, пари, семейни вражди — въобще нормалните човешки конфликти. Сега не е така, приятелю. Много дупки се появиха в швейцарското сирене.

— И ти смяташ, че това е работа на някой луд?

— Кой, по дяволите знае, Алекс? Най-вероятно ще открием, че става дума за една от трите ми хипотези. Един от тях — може би бащата — добре е обмислил положението и е преобърнал стаята. Оставили са и колата, така че да изглежда като че ли отсъстват временно. От друга страна не мога да гарантирам, че не са попаднали на неточното място в неподходящия момент и не са се сблъскали с някой побъркан, който ги е сметнал за Вампира Плутон, горящ от желание да му извади черния дроб. — Той държеше кибрита между палеца и показалеца си и го развя като миниатюрно знаменце. — Засега всичко, което имаме, е това. Не е сред любимите ми места, но ще намина да проследя дирите на това нещо заради теб, съгласен ли си?

— Благодаря ти, Майло. Ако стигнем до развръзка доста хора ще се успокоят. Приемаш ли компания?

— Разбира се, защо не? Не съм те виждал отдавна. Ако липсата на красивата госпожица Кастагана не те е направила непоносимо мрачен, може да се окаже, че си дори приятна компания.

На кибрита бе написан телефонен номер, но нямаше адрес, затова Майло се обади в отдела за борба с наркотиците и сексуалното насилие, да му го продиктуват. Дадоха му също и сведения за „Адам и Ева“.

— Имат информация за бюрото — каза той. Караше по „Пико“ и се отправи на изток. — Собственичка е някаква мацка на име Ян Рамбо, която има по малко пръст в какво ли не. Татко й е клечка в мафията във Фриско, а Ян е неговата радост и гордост.