Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Как го постигаше? — попита Майло.

— Има племенник, истински фашистки кретен, пияч, почти изхвърлен от академията, екстра копелдак, шибана издънка на стария пън. Бе забъркан в скандал за обир в Холивудското управление преди няколко години, абсолютно готов да се изправи пред борда по правата, че и нещо повече. Но нищо не му се случи, освен преместването в Рампартс. После изведнъж момчето се прероди в новопокръстен християнин, повишиха го в чин капитан в Западен Ел Ей.

Спря, погледна към Майло и се захили като дете в Коледното утро.

— Значи, затуй била цялата работа?

— Коя? — попита невинно Майло.

— Грубиянино, какъв лукав язовец си ти. Тръгнал си по следите на този боклук, нали? Накрая и ти да свършиш нещо полезно.

Кроти изведнъж стана много гостоприемен, предложи ни кафе и кейк, но ние благодарихме и отклонихме поканата, оставайки го да стои на портата под чана, обграден от своите животинки.

— Проклетичък старец — казах, когато вече бяхме в колата.

— Самохвалко — потвърди Майло. — Започна да лее поток от ругатни в мига, когато се оказа, че е серопозитивен.

— Оле, боже.

— Да-а. Онези хапчета не бяха витамини, а някакъв режим за укрепване на имунната система. Победи хепатита преди няколко години. Въобразява си, че ако е достатъчно проклет, ще надвие и тази болест. Затова си направих майтап с него.

Мина известно време, докато обърнем колата по алеята. Вече на „Сънсет“ Майло промълви:

— Значи Трап изплаща стари дългове на чичо си. Трябва да се провери какво прикрива сега.

— Може би убийство, което трябва да изглежда като самоубийство?

— Ти продължавай да се връщаш все към тази тема, да видим какво ще излезе. Къде обаче е доказателството?

— Белдинг и „Магна“ имат богат опит в прикриването на дейности.

— Белдинг е мъртъв.

— „Магна“ продължава да съществува.

— Какво? Някаква корпоративна тайна ли? Това страшилище от хром и стъкло.

— Не, винаги участват хора. Винаги излиза, че хора са в основата.

След няколко пресечки той каза:

— Убийствата у Круз въобще не са подправени да изглеждат като нещо друго.

— Трудно е да стане с три трупа, затова пък Трап използва версията за убийство на сексуална основа. А може би убийството на Круз не е било част от плана, ако го е извършил Расмусен, както ние си представяме.

Лицето на Майло помръкна.

— Бих пийнал — каза той.

— На мене ми е рано.

— Не казах, че искам, а че бих могъл да го сторя. Описателно изявление.

— О, така ли.

— Какво ще кажеш за теорията на Кроти? Лание и брат й шантажират Белдинг и Нюрат.

— Клипът наистина показва, че Нюрат е бил рекетиран.

— Клипът. Ония двамата порно любители къде казаха, че са го открили?

— Не обясниха. Само твърдяха, че бил скъп.

— Бих се обзаложил. Хайде да минем покрай тях и да проверим дали не биха могли да са по-конкретни.

Карах към Бевърли Хилс и завих вляво при Кресчънт. Улиците бяха празни. Хората, които си позволяваха да рушат сгради за два милиона с цел да построят нови къщи за пет милиона, предпочитаха да стоят у дома и да играят със своите играчки. Паркирахме пред чудовищната зелена сграда на Фонтейн и слязохме от колата.

Прозорците бяха затворени, паркингът празен. Майло не получи отговор на позвъняването си. Опита отново, изчака няколко минути, преди да тръгнем обратно към колата.

— Последния път тук имаше четири коли. Ясно, че не са излезли да закусят наоколо.

Преди да може да ми отговори, от съседната къща се чу тракане, което привлече вниманието ни. Пълничко, чернокосо момче на около единадесет караше скейтборда си нагоре-надолу по алеята за коли, слаломирайки между три мерцедеса.

Майло му махна с ръка. Момчето спря, изключи уокмена и се загледа в нас.

Майло му показа старата си златна значка, момчето даде тласък на скейтборда и тръгна към нас. То отвори бравата на портата, мина през нея и се засили.

— Здрасти — рече Майло.

Момчето надникна да види значката.

— Ченге от Бевърли Хилс, а? — каза то с много тънък акцент. — Така ли е, чиче?

Косата му бе блестящо черна, лицето — кръгло и пълно. Имаше шина на зъбите. Бузите му бяха с едва доловим тъмен оттенък на кожата. Носеше червено горнище на анцуг, на което имаше неотменния девиз: „КАРАЙ СЪРФ ИЛИ УМРИ“ и широки червени шорти, стигащи под коленете. Бордът му беше от черен графит. Той завъртя колелцата му и продължи да ни се усмихва.

Майло скри значката и попита:

— Как се казваш, синко?