Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Защо се зае с разследването, Елстън?

Кроти се засмя.

— За всеки случай си търсех опорна точка, но този път бе много страшно. Не исках да го докосвам. Още ми е заседнала буца в гърлото. Сега пък ти си се разровил отново, не е ли прекрасно?

— Как се е случило?

— Според твърденията, имало анонимно обаждане в „Метро Нарк“ за голямо количество наркотик в къщата на Фонтейн. Обаждането било прихванато от Хюмъл и Де Гранцфелд, които за подкрепа взели няколко униформени полицаи, но ги накарали да стоят навън, докато те двамата претърсват помещенията. На Западния фронт всичко е спокойно. И ненадейно — бум-бум. Униформените се втурнали вътре. Двамата Джонсън били разстреляни на късове върху пода в дневната. Хюмъл и Де Гранцфелд вече слагали етикетчета на гигантската доза наркотик. Версията на управлението е, че те почукали на вратата, били посрещнати с неприятелка стрелба, разбили вратата и се втурнали вътре покривайки с куршумна канонада всичко пред погледа си. Много умничко, а? Едно момиче за парти и дребен мошеник, заели се с наркобизнес.

— Някаква комисия за разследване на стрелбата? — попита Майло.

— Много забавно, грубиянино.

— Дори и след като жена е била разстреляна? Обикновено са много педантични в такива случаи.

— Това стана през петдесет и трета, времето на Макарти, страхотна кампания срещу наркотиците. Шефът изпитваше мания за преследване към всеки пласьор, дръзнал да се появи в училищен двор. А управлението представи Лание като страхотна пласьорка. Едва ли не, шибаната невеста на дявола. Хюмъл и Стики Вики не само че не бяха разследвани, ами ги превърнаха в герои — на пагоните им се появиха нашивки на майори.

Това е било през петдесет и трета. Точно преди Леланд Белдинг да се превърне в плейбой.

Годината на раждане на Шарън и Шърлий.

— Линда Лание имала ли е деца? — попитах.

— Не. Щях да го помня. Такива неща се появяват във вестниците. Защо? Да не сте попаднали на членове на семейството, готови за мъст.

— Мъст срещу кого? — попита Майло.

— Белдинг. Този фалшив тъпкач бе оставил навсякъде автографа си.

— Защо го казваш?

— Хюмъл и Де Гранцфелд бяха негови момчета. Лание беше негово момиче за парти — издръжката на това местенце при Фонтейн сигурно е било за него, все едно ние с вас да отскочим да похапнем. В процеса на задаване на въпроси успях да разбера, че Лание е била нещо повече от момиче за парти. Знаело се е, че си влиза в частния му кабинет в студиото, стояла е по няколко часа и си е тръгвала щастлива. Тая работа е известна на чиновниците, но нито ред не излезе в пресата. Реших, че между тях има нещо, тя сериозно е застрашавала Белдинг, а той е трябвало да се отърве от нея.

— Каква заплаха е могла да бъде тя? — попита Майло.

— Кой знае? Вероятно е започнала да го притиска с нещо. Може братчето да е сложило ръка на погрешното рамо.

— Лекарят Нюрат трябва да е бил сладкия татко — предположи Майло.

Кроти поклати глава.

— Нюрат имаше проблеми с парите. Съпругата му постоянно играеше на комар, той пък трябваше да й плаща залозите. Затова първоначално е започнал да прави незаконни аборти. И още нещо — домът на Лание в сградата на Фонтейн бе собственост на Белдинг.

Двамата с Майло се спогледахме.

— Копелето по онова време притежаваше половината град.

— Нюрат е бил акушер, вероятно Лание го е посещавала професионално.

— Бременна ли? — рече Кроти. — Да не е мародерствала Белдинг, че е бащата? Разбира се, защо пък не?

— Колко време след стрелбата Хюмъл и другия „как му беше името“ напуснаха? — попита Майло.

— Много скоро. Може би два месеца след като ги възвеличаха и издигнаха в чин. Сега ми разкажете повече за филма с участието на Лание и Нюрат.

— Секс между лекар и пациентка. Лекарят не е знаел, че е пред камерата — отговорих.

— Още един шантаж. Братът — допълни Майло.

— Вероятно.

— С какво биха могли да шантажират Нюрат?

— Кой знае? Може и чрез майсторите на аборт, а може и заради проблемите на жена му с хазарта. И двете биха могли да съсипят репутацията му — практикуваше сред висшето общество. Богати дебелани от „Хенкок Парк“, очакващи да им дойде времето за раждане.

— Той все още ли практикува?

— Кой знае?

— Какво стана с Хюмъл и Де Гранцфелд?

— Де Гранцфелд умря няколко години, след като се премести в Невада. Любовна връзка с омъжена жена, съпругът имал лош нрав. Доколкото ми е известно, Хюмъл все още е във Вегас. Знам със сигурност едно нещо, той все още има влияние в управлението, или поне допреди няколко години.