Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Много хубавичко — каза Майло.

— По този начин се действаше в онези времена, грубиянино. Да не си мислиш, че сега е много по-различно?

— Ти с положителност твърдиш, че Нюрат е бил от онези специалисти по аборти.

— Имам факти за доказателство. Взех веднъж рушвета от офиса му. Голям, чудесен апартамент в Уилшър близо до Уестърн. — Той спря и погледна Майло. — Точно така, аз също изпълнявах ролята на човека с торбата. Не бе любимата ми задача, но имах достатъчно наум, за да не се притеснявам, че съм получил дребен подкуп за нещо, което и без това щеше да се случи. По дяволите, днес всяко дете може да влезе спокойно в болница и да си излезе само след половин час, напълно изрязано. Е, добре, къде беше голямата далавера, нали?

— Продължавай да разказваш.

Кроти го изгледа с презрение.

— Вършехме си работата след часовете за преглед, да няма никой наоколо. Взимах асансьора до офиса му, уверявах се, че никой не ме следи, почуквах на вратата според уговорката. След като вече бях вътре, никой от двамата не говореше, правехме се, че нищо не се е случило. Той ми връчваше бежов плик, преброявах за всеки случай и се омитах.

— Що за лекар беше той?

— Акушер. Там имаше прекрасно стоманено инструментариумче, ха? Нюрат много даваше, но и много взимаше.

— Имаше ли нещо между него и Лание?

— Една вечер, след като бях взел парите, отидох да похапна в близкия китайски ресторант, преди да се върна в управлението. Седях в едно закътано ъгълче, когато Нюрат влезе с това платиненорусо парче. Беше тъмно, не ме забелязаха. Тя го държеше за ръка — изглеждаха направо погълнати един от друг. Седнаха точно срещу мен, плътно един до друг и заговориха на висок тон. Обикновена изневяра, само дето това маце бе наистина елегантно, не бе проститутка. След няколко минути тя отиде в дамската тоалетна и успях добре да разгледам лицето й. Точно тогава се сетих коя е — от партито на Белдинг. Носеше черна рокля без гръб, силно изрязана отпред и с много кожи от норка. Заради норката реших, че е за богат пикльо. Заби се в паметта ми, понеже беше страхотна. Перфектно лице, безупречно тяло. Но елегантна. Висока класа.

Той премести поглед към мен.

— Не съм безчувствен към жените, доктор Психология. Вероятно се възхищавам на тези създания повече от всички хетеротъпкачи.

— И какво още?

— Нищо повече. Поръчаха си няколко питиета, гугукаха си и после тръгнаха, без съмнение за някой мотел. Никаква далавера. След около една година лицето на мацето бе по страниците на всички вестници. И колкото повече научавах за случилото се, толкова любопитството ми растеше.

Покашля се отново.

— Имаше наркотици и много стрелба. Тя бе убита заедно с някакво приятелче, което се оказа неин брат. Вестниците ги изкараха големи пласьори. Тя имаше договор с едно от студиата на Белдинг, никога не бе участвала в какъвто и да е филм. Вероятно това бе силно доказателство, че е било само прикритие. Няма значение, че повечето играчи никога не са работели. И макар да бе момиче за парти, никой вестник не обели дума за това. И братът работеше в студиото, като сценичен работник. И двамата — слаба ракия. Въпреки това си бяха плащали за онова скъпичко теренче на Фонтейн — с десет стаи. Притежаваха модерна кола, живееха прекалено разточително. Вестниците вдигнаха голяма врява около скъпите й кожи и бижута. Много подробно описаха как тя и брат й са се издигнали от двойка дребни мошеници от Тексас — понеже те всъщност си бяха такива. Истинското й име беше Юлайлий Джонсън. Брат й бе гнусен малък боклук на име Кейбъл. Занимаваше се с уличните пласьори, които никога не доживяват до старини, но въобще не е прекалявал. Залагал е скромни суми. Съвсем не приличаха на онези страхотни пласьори, нали? Но управлението така го поднесе на вестниците, а те пък го глътнаха като бонбонче. Хероин за триста хиляди долара бе открит из къщата им — дяволски много за ония години. Обществеността повярва на това.

— Ти обаче, не.

— По дяволите, не. Никой не пласираше такова количество дрога южно от Фресно, без връзка с мафията — Коен или Драгна. Със сигурност не и една двойка дребни риби от Тексас, които нямаха никого зад гърба си. Проверих досието на брата — пияница и разюздан тип, разгулен живот, дребни кражби, насилие. Рекетьор. Никакви връзки с никого. Никой от улицата не го е виждал с марихуана в джоба. Цялата работа вонеше. А понеже Хюмъл и Де Гранцфелд бяха осъществили стрелбата, вонята се разнасяше до небето.