Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Искам да кажа, че бих могла да я дам под съд.

— Няма кого да съдиш, Кармен. Ако говориш за доктор Ренсъм, тя е мъртва. И тя се самоуби.

Ръката й хвръкна към устата.

— О, боже, не… Искам да кажа, нали знаете, желаех да се случи, но не… Сега вече… о, божичко!

Прекръсти се, притисна слепоочията си и впери поглед в тавана.

— Кармен, ти за нищо не си виновна. Ти си жертва.

Тя тръсна глава.

— Жертва. Искам да го разбереш.

— Аз, аз, нищо не схващам. — Сълзи. — Всичко това е твърде… нали разбирате… много… не го разбирам.

Наведох се напред, усетих терзанието й.

— Кармен, ще остана с теб докато ти имаш нужда от мен. Нали така? Кармен?

Кимване.

Съвзе се едва след половин час. Когато изтри сълзите от очите си, сякаш си бе възвърнала част от достойнството.

— Много сте мил. Добре съм. Сега можете да си тръгвате.

— Какво ще правиш с доктор Смол — терапевта, с когото искам да се срещнеш?

— Не знам.

— Само веднъж.

Насилствена усмивка.

— Добре.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Взех ръката й, подържах я за миг, после отидох към бюрото отпред и казах на Беа да я наблюдава. Използвах телефона в един от свободните кабинети, за да се свържа с Ада. Телефонистката в службата й ми съобщи, че всеки момент влиза в сеанс.

— Случаят е спешен — казах аз и ме свързаха.

— Алекс, какво се е случило? — попита Ада.

— Тук има една млада жена, изпаднала в криза, която ми се иска и ти да видиш колкото е възможно по-скоро. Тя е социално слаба от „Меди Кал“ и случаят е доста неприятен. Но когато ти разкажа подробностите, мисля ще се съгласиш, че трябва да бъде прегледана.

— Разкажи ми.

Когато свърших, тя каза:

— Колко ужасно. Правилно постъпи като се обади, Алекс. Ще я видя в седем. Може ли да дойде тук по това време?

— Ще се погрижа да дойде. Много ти благодаря, Ада.

— Удоволствието бе мое, Алекс. Имам пациент, който ме чака, затова не мога да говоря повече.

— Разбирам. Благодаря ти отново.

— Няма защо. Ще ти се обадя, след като я видя.

Върнах се в частния кабинет и дадох номера на Кармен.

— Всичко е уговорено. Доктор Смол ще те прегледа тази вечер в седем.

— Добре.

Стиснах ръката й и си тръгнах. Видях Лесли между два прегледа, за да й съобщя какво бях свършил.

— Как ти се вижда? — попита тя.

— Доста наранима и все още не е излязла от шока. През следващите няколко дни може да настъпи сериозно влошаване. Тя няма никаква опорна система. Наистина е важно за нея да бъде прегледана от някого.

— Има смисъл. Къде е кабинетът на терапевта?

— Брентууд, улица „Сан Висенте“, близо до Барингтън.

Съобщих й адреса и часа на срещата.

— Прекрасно. Живея в Санта Моника и ще тръгна от офиса в шест и половина. Ще я заведа там. А дотогава ще я наблюдаваме тук. — Миг на колебание. — Личността, която препоръчваш, надеждна ли е?

— Най-добрата. Самият аз съм се лекувал при нея.

Това малко саморазголване бе убедило Кармен, но раздразни нейната лекарка.

— Калифорнийска прямота. Исусе, толкова съжалявам. Ти наистина бе много мил, като дойде тук без да имаш ангажимент. Станала съм пълна циничка. Знам, че не е здравословно. Трябва да се върна там, където да успея да възвърна вярата си в хората.

— Трудно е — казах, мислейки за моето собствено чувство за несигурност.

Тя се заигра с обецата си.

— Слушай, аз наистина искам да ти благодаря, че дойде. Кажи ми каква ти е таксата и веднага ще напиша чек.

— Забрави за това.

— Не, настоявам. Искам да си платя.

— Не, Лесли. Изобщо не съм очаквал да ми се плати.

— Сигурен ли си? Просто искам да знаеш, че не съм експлоататорка.

— Никога и не съм го подозирал.

Чувстваше се неудобно. Премести стетоскопа, прехвърляше го от ръка в ръка.

— Знам, че когато дойде първия път, съм ти се сторила доста меркантилна. Направих го заради самата себе си. Това просто не бях аз. Наистина исках да се обадя на онези пациенти и дълго се борех с мисълта. Не се самообвинявам за смъртта на Расмусен — той бе бомба със закъснител. Въпросът бе кога ще избухне. Но това ме накара да си дам сметка, че трябва да поемам отговорност, да започна да се държа като лекар. Когато те оставих с Кармен, отидох до телефона и започнах да въртя. Добрах се до две от жените. Звучаха добре, твърдяха, че и мъжете им са добре, което се надявам да е истина. Всъщност, мина по-безболезнено, отколкото се надявах — дори бяха по-малко недружелюбни от първия път. Може би съм се справила, не знам. Но поне най-малкото успях да осъществя връзка. Ще продължавам, докато се свържа с всичките. Ще оставя проклетите семена да попаднат, където могат.