Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Гадно копеле! — възкликна Лари. — Тя беше умно момиче, как е могла да му се довери?

— Беше умна, но откачена — един от онези гранични характери, за които вече говорихме. А и ти самият ми каза колко неотстъпчив е бил Круз. Имал е особени възгледи по отношение на женското поведение, след като си е позволил да представя собствената си жена за благородна девица. Беше научен ръководител на Шарън, терапевт, който й помагаше да се усъвършенства, а тя остана при него като асистент, дори и след като защити докторат. Никога не съм могъл да разбера отношенията им, но знам, че бяха много интензивни. Филмът е направен скоро след пристигането й в Ел Ей, което ще рече, че той й е размътил мозъка още от самото начало.

— Или може би я е познавал отпреди?

— Може би.

— Комбинация между терапия и още нещо. Нашият високоуважаван декан на факултета е истински принц.

— Смяташ ли, че университетът трябва да бъде уведомен за методите му?

— Искаш да вдигнем шум? — Той разроши мустаците си. — Бренда ми обясни законите срещу клеветата — там почвата е доста хлъзгава. Круз има много пари — може да ни съди с години. А независимо как ще се обърнат нещата, по време на процеса той ще ни разнищи. Готов ли си за нещо подобно?

— Не знам.

— Е, добре, аз не съм. Остави университета сам да си върши детективската работа.

— Остави купувачът да си носи отговорността.

Сложи ръка върху дръжката на вратата, изглеждаше начумерен.

— Виж, Д., ти почти не практикуваш, твоят човек си има достатъчно време да гледа тия мръсни филмчета. А аз имам пет деца, жена — студентка по право, високо кръвно и ипотека. Извини ме, че не желая да тръгна на кръстоносен поход, нали така?

— Добре. Не се притеснявай — успокоих го аз.

— Ще се опитам, повярвай, но действителността ме подлудява.

Качи се в колата.

— Ако предприема нещо, ще те държа настрана — казах.

— Чудесна идея. — Погледна часовника си. — Трябва да се връщам обратно. Не мога да кажа, че ми бе приятно, но поне бе различно.

Два филма. Още една брънка, водеща към мъртвия милиардер.

И един аматьор кинопродуцент, маскиран като лечител.

Карах към къщи с твърдото намерение да се свържа с Круз, преди да съм потеглил за Сан Луис на следващия ден. Решил бях, че копелето ще разговаря с мен на всяка цена. Отново се опитах да се свържа с офисите му. Тъкмо щях да го търся в университета, когато телефонът иззвъня.

— Ало.

— Доктор Делауер, моля.

— На телефона.

— Доктор Делауер, обажда се доктор Лесли Уайнгардън. Имам пациент в криза и си мисля, че само вие бихте могли да ми помогнете да се оправя.

Звучеше много изнервено.

— Каква криза, доктор Уайнгардън?

— Свързано е с предишния ни разговор. По-добре е да не го обсъждам по телефона. Ще намерите ли свободно време, за да дойдете в кабинета ми днес следобед?

— Нужни са ми двайсет минути.

Смених си ризата, сложих си вратовръзка, обадих се на секретарката, която ме уведоми, че ме е търсила Оливия Брикермън.

— Помоли да ви предам, че системата се е разпаднала, докторе. Каквото и да означава това. Ще се опита да ви даде онова, от което се нуждаете, веднага щом всичко се оправи.

Благодарих и окачих слушалката. Поех обратно към Бевърли Хилс.

В чакалнята имаше две жени, които четяха. Не бяха в добро настроение.

Почуках върху стъклото на вратата. Отвори ми секретарката. Минахме покрай няколко кабинета и спряхме пред врата с надпис „ВХОД ЗАБРАНЕН“. Почуках. След миг вратата бе пооткрехната и Лесли се плъзна навън. Тя бе безупречно гримирана, всяко кичурче бе на мястото си, но изглеждаше измъчена и изплашена.

— Колко пациенти чакат навън, Беа?

— Само две дами. Но едната вече мърмори.

— Кажете им, че има спешен случай, ще ги приема веднага, щом е възможно.

Беа излезе, а Лесли каза:

— Хайде да се махнем от вратата.

Тръгнахме към хола. Тя се облегна на стената, изпусна силно въздуха от гърдите си, сплете пръсти.

— Иска ми се все още да пушех. Благодаря ви, че дойдохте.

— Какво има?

— Ди Джей Расмусен. Мъртъв е. Вътре е приятелката му и направо се е побъркала. Пристигна преди половин час, тъкмо се бях върнала от обяд и припадна в чакалнята. Бързичко я вкарах тук, преди да са пристигнали и другите пациенти и оттогава не съм се отделяла от нея. Инжектирах й десет милиграма „Валиум“. Това сякаш я успокои временно, но после отново започна да откача. Все още ли искате да помогнете? Мисля, че ако говорите с нея, бихте могли да постигнете нещо.