Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Той се появи отново, преструвайки се, че е останал без дъх. Тя отново го побутна обратно. Останалото бе предсказуемо — близък план на ерекцията в панталона; тя го насилва обратно, смучейки пръстите на едната си ръка.

Отблъсна го и свали ципа на панталона, който се свлече до глезените. Махна и престилката. Отдолу бе гол, носеше само вратовръзка. Тя задърпа връзката, докато той се наведе. Пое го с уста, с широко отворени очи и преглъщайки силно.

Когато той се качи на масата и влезе в нея, пръстите на Шантал започнаха да се разхождат като паяк към слабините ми. Сложих ръка върху тях, предпазвайки се от по-задълбочена интервенция, лекичко ги стиснах и ги преместих на нейния скут. Не издаде звук, лицето й не трепна.

Комично бързи движения и смяна на позите. Близки планове и на двете лица. Той, казвайки нещо, я нагласява, серия от резки конвулсии, отблъсване, млечното доказателство за оргазъм, летящо из въздуха.

Тя изтри малко от корема си, изсмука пръсти. Отново намигна пред камерата.

Научното изследване завърши с полов акт. Сеанси за усъвършенстване…

Почувствах, че се задушавам, бях вбесен. Тъжен.

Помещението остана милостиво тъмно.

— Е, добре, това беше — каза Гордън.

Шантал бързо се изправи, приглади роклята си.

— Извинете ме, но имам работа.

— Всичко наред ли е, съкровище?

— Напълно, скъпи. — Тя го целуна по бузата, изруга и рече: — Радвам се, че отново се видяхме, Лорънс. И с вас, доктор Делауер. — Напусна празния салон.

— Покойният Мики Старбък — изрекох аз. — Как е умрял?

Гордън все още наблюдаваше излизането на жена си. Наложи се да повторя въпроса.

— Свръхдоза кокаин преди няколко години. Бедничкият Мики, искаше да отиде в другото кино, сериозното, но не успя — има страхотна дискриминация към звездите от еротичните филми. Завърши като таксиметров шофьор. Чувствителна душа, наистина чудесен младеж.

— Двама актьори, две самоубийства със свръхдоза — рече Лари. — Прилича ми на кутсуз работа.

— Глупости — гневно отхвърли Гордън. — Еротичните филми са като всеки друг аспект от шоубизнеса. Лесно раними личности, нестабилност на характера, голям възход, тежък провал. Някои хора не могат да издържат.

— Филмовата компания — казах аз, — „Криейтив Имидж Асошиейтс“ — не е ли била прикритие за Круз?

Гордън кимна.

— Предпазна мярка. Доста глупаво от моя страна, че не успях да надуша гнилото. Ако той наистина е получил разрешение от университета, защо му е било нужно прикритие? Когато видях готовия продукт, съвсем точно знаех какво е сторил, но не му се бърках — той бе лекаря, експерта. По онова време го мислех за перфектен, енергичен. Реших, че си е имал причина.

— Какво е бил направил?

— Облегнете се удобно и ще ви покажа.

Той се върна в задната част на салона, отново настъпи мрак и на екрана тръгна нов филм.

Този нямаше заглавие, никакви обяснения за актьорите, просто едно грапаво и непрофесионално действие.

Място на действието — лекарски кабинет, същото обзавеждане, същият квадрат от рамкирани дипломи.

Звездите: страхотна жена с къдрава руса коса, дългокрака, стройна, но с няколко сантиметра по-ниска от Шарън, с по-дребни кости, лицето малко по-пълно. Достатъчна прилика, за да бъде близначка на Шарън.

Близначка. Шърлий. Не, невъзможно е. Онази Шърлий, която видях, бе осакатена в детството…

Ако Шарън бе казала истината.

Голямо „ако“.

Мярнаха се номера на кадрите, заедно с движещи се ченгета от „Кийстоун“. Пак стриптийз, ресане на коса, поява на висок, тъмен мъж.

Близък план към него: около четиридесетте, бляскава коса, тънички мустачки. Бяла манта, стетоскоп, табла с инструменти.

Груба прилика на мъртвия Мики Старбък, но нищо шокиращо.

И никаква похотливост. Този лекар сякаш излъчваше единствено удивление при вида на голата блондинка, лежаща с широко разкрачени крака върху масата.

Нито сянка от подтекст. Неподвижна камера, панорамни кадри и случайни близки планове, които изглежда по-малко се занимаваха с еротика, отколкото с разкриване на актьорите.

Предимно на него.

Блондинката се изправи и започна да се натиска на лекаря. Предлагаше се, сучеше зърната на гърдите си, застана на върха на пръстите си и започна да лиже врата му.

Той поклати отрицателно глава, показа часовника си.

Тя го придърпа към себе си и събра устни.

Той отново започна да се дърпа, после омекна като топящ се сняг. Остави се да бъде прегърнат.

Тя продължи нататък.