Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

После същото развитие, като във филма на Шарън.

И все пак различно.

Защото този филм не бе режисиран. Този лекар не изпълняваше роля.

Никакво гримасничене към камерата, защото въобще не знаеше, че има камера.

Тя коленичи пред него.

Камерата се концентрира върху лицето му.

Истинска страст.

После и двамата се качиха върху масата.

Камерата спря върху неговото лице.

Той изцяло й се бе отдал, тя напълно се контролираше.

Камерата се концентрира върху лицето му.

Скрита камера.

Документален филм — истинско пийпшоу. Затворих очи, сетих се за нещо друго.

Русата красавица, работеща като професионалистка.

Близначка на Шарън, но от друг период. Неговата зализана прическа и тънки мустачки бяха автентични.

Съвременност…

— Кога е правен този? — извиках на Гордън.

— През 1952-ра — отвърна той със сух глас, сякаш отхвърляше прекъсването.

Лекарят стенеше и скърцаше със зъби. Блондинката го духаше като свирка. Намигна към камерата.

Черен екран.

— Майката на Шарън ли е? — попитах.

— Не мога да го докажа — отговори Гордън, връщайки се към предната част на помещението, — но при тази прилика би трябвало да е, нали? Когато срещнах Красивата Шарън, тя ми напомни за някого. Не можах да си спомня на кого, не бях гледал отдавна този филм — с години. Голяма рядкост е — истинска находка за колекционера. Опитахме се да го предпазим от ненужно похабяване.

Той спря в очакване.

— Много ви благодарим, че ни го показахте, г-н Фонтейн.

— За мен бе удоволствие. Когато видях крайното произведение на Круз, разбрах на кого ми напомня тя. Круз също трябва да си е дал сметка. Ние му предоставихме пълен достъп до цялостната ни колекция и той прекара доста време в подземието. Той е открил филма на Линда и е решил да го изкопира. Майка и дъщеря — заинтригуваща тема, но трябваше да бъде почтен все пак.

— Шарън дали е знаела за първия филм?

— Това не мога да твърдя. Както вече ви казах, срещнах я само веднъж.

— Линда чия? — попита Лари.

— Линда Лание. Тя бе актриса — или поне така й се искаше да бъде. Едно от прекрасните малки създания, които наводниха Холивуд след войната. Предполагам, че и до днес е така. Мисля, че подписа договор с едно от студията, но в действителност никога не е работила там.

— Непризнат талант ли? — каза Лари.

— Кой знае? Тя не се навърташе наоколо достатъчно дълго, та някой да разбере. Точно онова студио бе собственост на Леланд Белдинг. Завърши като една от неговите момичета за парти.

— Онзи инвалид милиардер — възмутих се аз. — Корпорацията „Магна“.

— И двамата сте твърде млади, за да помните — отвърна Гордън. — Но той бе много известен в онези години, разностранни интереси — въздухоплаване, въоръжаване, морски транспорт, минно дело. И тези филми. Той създаде камера, която и до днес се използва. И антивибрационен пояс, на базата на проект за самолет.

— Наемайки момичета за парти, имахте предвид проститутки, нали?

— Не, не, по-скоро домакини. Той имаше навик да организира множество купони. Притежаването на студиото му осигуряваше запознанства с красиви момичета и той ги назначаваше за домакини. Ченгетата се опитаха да надушат нещо, но никога не можаха да докажат каквото и да било.

— Ами лекарят?

— Той беше истински лекар. И филмът е автентичен — истината е почти съкрушителна, нали? Това е оригиналът — единственият останал днес.

— Откъде го намерихте?

Поклати отрицателно глава.

— Търговска тайна, докторе. Достатъчно е да ви съобщя, че го имам от дълго време и ми е струвал бала пари. Бих могъл да направя копия и да си върна всички първоначални инвестиции заедно с печалбата, но това би открехнало вратата за поток от множество копия и историческата стойност на оригинала би се разводнила. Освен това отказах да нарушавам принципите си.

— Как се казваше лекарят?

— Не знам.

Лъжа. Фанатик и воайор какъвто си беше, той не би имал и миг покой, преди да открие и най-малката подробност за своето съкровище.

Казах на глас:

— Филмът бе част от план за изнудване, нали? Лекарят бе жертвата.

— Абсурд!

— И после какво стана? Той не е знаел, че го снимат.

— Това е обичайна шега в Холивуд. Старият Ерол Флин копаеше дупчици в стената на баните си, използваше скрита камера, за да снима тайничко приятелките си.

— Гнусно — промърмори Лари.

Лицето на Гордън потъмня.

— Съжалявам, че се чувствате по този начин, доктор Дашоф. Всичко бе на шега.