Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Лари не отвърна.

— Няма значение — каза Гордън, докато вървеше към вратата на салона и я остави отворена. — Сигурен съм, господа, че трябва да се върнете при пациентите си.

Той ни преведе през тъмната стая до асансьора.

— Какво стана с Линда Лание? — попитах аз.

— Кой знае? — отсече той и започна да дърдори нещо за отношението между интелектуалните стандарти и еротиката. Лекцията продължи, докато не напуснахме дома.

— Никога не съм го виждал такъв — каза Лари, когато вървяхме обратно по алеята.

— Ценностната му система е подложена на атака. Харесва му да мисли за хобито си като за нещо благовъзпитано — например колекциониране на пощенски марки. Но никой не използва марките за шантаж.

Той поклати глава.

— Достатъчно странно бе да се наблюдава Шарън, но вторият филм бе нещо различно — наистина сатанинско. Онзи нещастник, целият превит, докато правеше кинематографичния си дебют.

Още едно тръсване с глава.

— Изнудване. Гадост! Но това става все по-любопитно, Д. И за да направя нещата още по-неприятни, тази сутрин ми се обади стар приятел. Момче, което двамата с Бренда познавахме от колежа. Също психиатър. Има огромна клиентела във Финикс. Понатиснал секретарката си, тя му се опряла. Той пък да вземе да сподели с жена си и тя го изритала, започнала да разказва лоши новини за него из целия град, съсипала кариерата му. Преди няколко дни се върнал вкъщи, застрелял я в главата, а после си пръснал мозъка. Това говори достатъчно за нашата професия, нали? Знаем как да правим тестове, да пишем дисертации, да се дипломираме. Един друг се проверяваме, подновяваме си лицензите. Но никой не се изследва за психопатология.

— Може би психоаналитиците си знаят най-добре работата — отвърнах аз. — Карат техните кандидати да преминават през дългосрочни анализи, преди да им разрешат да практикуват.

— Стига бе, Д. Помисли за всичките психоаналитици, които са пълни откачалки. А и ние имаме усъвършенстващи терапии. Някой може да бъде лекуван съвършено и пак да си остане гнило човешко същество. Кой знае, може би ние сме съмнителни още от самото начало. Току-що прочетох онази статия, изследване семейната история на психолози и психиатри. Цяла плеяда от нас имат депресирани майки.

— И аз също я прочетох.

— Наистина ми хареса. А на теб?

Кимнах в знак на съгласие.

— Виждаш ли, така става. Като деца сме били длъжни да се грижим за майчиците си, затова сме се научили да бъдем хипервъзрастни. После, когато пораснахме, започнахме да се оглеждаме за някой друг депресант, за когото да се грижим. Това само по себе си не е чак толкова лошо, но ако вече сме успели да се справим със собствените си проблеми. Но, ако не сме… Не, отговорът не е толкова лесен. Отговорността е за сметка на купувача.

Изпратих го до комбито.

— Лари, филмът на Шарън би ли могъл да има нещо общо с изследването на Круз?

— Съмнявам се.

— Какви са тези университетски бланки, които Гордън е видял?

— Фалшификат. По онова време нито един университет не би се вкарал в такава история. Круз му е показал някакви боклуци. Гордън е повярвал, защото така му се е искало. Освен това Круз никога не си е правел труда да използва каквито и да е било документи за нещо — той и факултета изпитваха взаимна апатия един към друг. Те са приела хляба, който им е поднесъл, осигурили са му лаборатория, която никой друг не би могъл да си позволи, не са искали дори да знаят какво прави. В сравнение с всички лъжливи експерименти, които социалните психолози правят, неговата работа изглеждала благородна. — Лари спря, изглеждаше разтревожен. — Какво, по дяволите, е имал предвид той, като я е снимал по този начин?

— Никой не знае. Единственото, за което се сещам, е някакъв вид радикално лечение. Да се работи върху греховете на майките.

Той помисли над това.

— Да. Вероятно. Този вид странност е може би точно по неговата специалност: пълен контрол над живота на пациента, маратонски сеанси, регресивна хипноза — пречупване на съпротивителните сили. Ако тя междувременно е разбрала, че майка й е била проститутка, той веднага я е направил уязвима.

— Ами, ако тя го е разбрала, защото Круз й го е съобщил? Той е имал достъп до подземието на Фонтейн, сигурно е прегледал всичко и е открил порноклипа на Линда Лание. Приликата й с Шарън е поразителна. Започнал е да издирва Лание, разбрал е някои гадни подробности — включително и изнудването. Шарън ми разказа някаква лъжлива история за богати, префинени родители. Сякаш се криеше от действителността. Круз вероятно й е показал филма, когато е била под хипноза, използвал го е да я разбие напълно и да я е постави изцяло под свой контрол. После е предложил начина, по който би могла да се излекува от травмата — тя самата да направи същия филм — преписващо изпълнение на роля.