Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Не, скъпа. Няма да ме зарежеш сам със спомените и ръката ми.

Той размаха месестата си длан.

— Е, хайде, Горди, ще се справиш отлично.

Гордън я потупа и двамата си размениха страстни погледи.

Лари погледна часовника си.

— Ами, да, нали съм пенсионер. Нямам представа как лети времето. Вие искате да видите клипа на Суона.

— Суона чия? — попитах аз.

— Суона Блу. Този прякор използва красивата Шарън в клипа.

— Ние винаги сме я наричали Шарън Красавицата, защото тя бе такова прекрасно създание, всъщност безукорна. Суона Блу бе любовният й прякор. Колко тъжно, че е умряла и при това се е самоубила — заклати глава Шантал.

— Намирате ли, че е озадачаващо? — попитах.

— Разбира се. Да се самоунищожиш — колко е ужасяващо.

— Вие добре ли я познавахте?

— Не съвсем. Струва ми се, че сме я срещали веднъж, права ли съм, Горди?

— Само веднъж.

— В колко филма се е снимала?

— Отговорът е същия — рече Гордън. — Само в един и не бе с търговска цел. Предполагаше се, че ще бъде с учебна насоченост.

Начинът, по който изрече „предполагаше се“, ме накара да попитам:

— Изглежда имате някакви съмнения?

Той смръщи вежди.

— Вложихме пари, защото смятахме, че ще е учебен. А в действителност продукцията бе дело на онази отрепка П. П. Круз.

— Мошеник — рече Шантал. — Това между другото.

— Той се кълнеше, че това е част от изследователската му работа — каза Гордън. — Уверяваше ни, че една от студентките му се е съгласила да участва в еротичен филм, като част от курсовата й работа.

— Кога стана това?

— През седемдесет и четвърта — октомври или ноември.

Съвсем скоро след като Шарън бе постъпила в университета. Копелето не си е губило времето.

— Предполагаше се, че ще бъде част от нейно изследване — добави Гордън. — Не бяхме вчерашни, усетихме, че е плитко скроена работа, но Круз ни увери, че няма да е порно и ще се показва само позволеното от университета. Той дори ни доведе Шарън, тук у дома — това бе единствения път, когато я видяхме. Изглеждаше много женствена и съвсем като Мерилин — та чак до косата. Тя твърдеше, че било част от домашното й упражнение.

— Мерилин Монро ли? — попитах аз.

— Да. Тя излъчваше същата невинност, макар и от еротично естество.

— Русокоса ли беше?

— Платинена — отговори Шантал. — Като слънчева светлина върху тиха, бистра вода.

— Шарън, която ние познавахме, имаше черна коса — каза Лари.

— Ами, това не знам. Круз може и да ни е излъгала коя е тя. Той лъжеше за всичко. Ние отворихме дома си за него, предложихме му свободен достъп до колекцията ни, а той ни се отблагодари като я използва за задоволяване страстите на мръсниците — каза огорчен Гордън.

— Той държеше речи пред богомолци — допълни Шантал, потропвайки с крак. — Беше се изтупал и говореше ужасии за нас, наричаше ни перверзни сексманиаци. Последният човек, който може да бъде наречен сексманиак, е моят Горди.

— Той не изрече имената ни, но знаехме, че се отнася за нас.

— Собствената му жена бе порнозвезда — казах аз. — Как е обяснил факта пред вярващите?

— Сюзи ли? Не бих я нарекъл порнозвезда. Имаше данни, но си остана второкласна актриса. Предполагам, че винаги би могъл да заяви, че я е спасил от греховния й живот. Но вероятно никога не му се е налагало да обяснява. Хората имат къса памет. След като се ожени за него, Сюзи престана да работи, изчезна от сцената. Сигурно я е превърнал във възприемчива малка домашна прислужница — такъв тип е, нали разбирате. Властолюбив.

Това ми напомни нещо, казано от Лари на партито. „Овластен наркоман“.

— Напред — рече Гордън. Отиде в задната част на помещението и започна да оправя прожекционния апарат.

— Круз току-що стана шеф на катедрата по психология — съобщих аз.

— Скандално — отвърна Шантал.

Двамата с Лари се настанихме на предните кресла. Шантал се вмъкна между нас. Помещението притъмня, екранът лъсна мъртвешки бял.

— Научно изследване — обяви той. — Гледате покойната госпожица Суона Блу и покойния господин Майкъл Старбък.

Екранът се изпълни с танцуващи драскотини, последвани от поредни номера. Бях скован, сдържах дъха си, казах си, че трябва да съм бил пълен идиот, за да дойда. После се появиха черно-бели кадри и аз се загледах в тях.

Нямаше звук, само жуженето на прожекционния апарат нарушаваше тишината. Надписи, които приличаха на бял машинопис върху сиво-черен фон, твърдяха:

УЧАСТВАТ: