Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Толкова ли е просто?

— Разбира се, нали всичко е запаметено в компютъра. Всички ние сме в нечий списък. Някой досадник с гигантска компютърна мрежа вече знае какво сме закусили ти и аз тази сутрин, скъпи.

— Тайната на личния живот — най-големият лукс — казах аз.

— По-добре е да повярваш на тази приказка. Опаковай я, продай я и спечели милиард.

В петък сутрин резервирах билет за полет до Сан Луис. В девет звънна Лари Дашоф и ми съобщи, че е открил копие на порноклипа.

— Сгрешил съм. Круз го е правил. Ако все още имаш мерак да го видиш, имам час и половина свободни между два прегледа — от дванайсет до един и половина на обяд. Ела при мен и ще си направим матине.

Адресът му беше в Бевърли Хилс. Връщах се към времето на рока. Чувствах се омърсен, гнусен.

— Е?

— Ще се срещнем при теб.

Апартаментът му бе в луксозна сграда — „Бевърли Хилс Флатс“ в доста богат квартал, простиращ се между булевардите „Санта Моника“ и „Сънсет“ и от „Доъни“ на запад до „Бевърли Хилтън Хотел“. Жилищата там варираха от „кафези“ с по две спални, та чак до замъци, достатъчно големи, за да задоволят егото на някой политик. „Кафезите“ вървяха по милион и половина.

Някога тих, уютен квартал на лекари, зъболекари и разни типове от шоу бизнеса, „Флатс“ се бе превърнал в убежище на съвсем нови, доста съмнителни пари със спорен произход. Всички тези лесно спечелени пари доведоха манията за строеж на монументални сгради, необвързани с оковите на традицията или добрия вкус. Докато карах надолу по „Кресчънт“, половината сгради сякаш все още се строяха. Крайните продукти биха накарали Дисни да се възгордее. Комбито на Лари бе паркирано пред една граховозелена псевдоградска къща в някакъв псевдофренски, псевдорегентски стил.

Паркирах. Лари ми махна с ръка и излезе от шевролета.

— Кои са тези хора? — попитах, разглеждайки с интерес сградата.

— Фамилията им е Фонтейн — Гордън и Шантал. Спечелили са богатството си някъде из Близкия Изток от градински мебели — ония неща с пластмаса и алуминиеви тръби. Продали са бизнеса за огромна сума преди няколко години, върнали се в Бевърли Хилс и се оттеглили. Пръскат големи суми за благотворителност, раздават пуйки за Деня на благодарността из бедняшките квартали, обикалят като щедри баба и дядо, каквито всъщност са. Но обичат порното, направо го обожават. Те са частните дарители, за които ги разказах. Спонсорираха изследванията на Круз.

— Добри, простички хорица, а?

— Наистина са такива, Д. Не в смисъл че са простаци или вдетинени. Просто обичат старомодния, праволинеен секс върху филмова лента. Твърдят, че подмладява брака им, дават мило и драго за това. Когато Круз започваше изследването си, чу за тях и изкрънка пари за подпомагане на дейността си. Бяха толкова щастливи, че накрая се е намерил някой да просвети хората за терапевтичната полза от еротиката, че снесоха сумата, без да се замислят — няколко десетки хиляди. Можеш да си представиш как са се почувствали, когато той смени тона и мина от страната на защитниците на цензурата. И до днес са напушени. Когато им се обадих, Гордън ми напомни, че съм работил за Круз и ми даде да разбера, че за тях Круз е изметта на земята. Искам да кажа, че той действително избухна. Когато спря да си поеме дъх, му обясних, че не съм почитател на Круз и му обясних каква е целта ни. Успокои се и се съгласи да ги посетим. Смятам, че идеята да ни помогне много му се понрави. Като всички фанатици и те обичат да се надуват.

— Каква причина му изтъкна, когато му съобщи желанието ни да видим филма?

— Че актрисата е мъртва, ние сме нейни стари приятели и бихме искали да си припомним всичко за нея. Чели бяха за смъртта й и решиха, че ще бъде изискано възпоменание.

Смръщеният воайор се чувства отмъстен.

Лари прочете изражението на лицето ми.

— Май те обля студена пот?

— Изглежда някак си… сатанински.

— Разбира се, че е сатанинско. Ако искаш да отмениш срещата, ще отида да им кажа.

— Не. Хайде да го направим.

— Опитай се да не изглеждаш толкова измъчен. Един от начините да си спечеля свободен вход, бе да им обясня, че си бил симпатизант на хобито им.

Това ми сплете погледа, дъхът ми спря.

— Какъв?

— От най-висок ранг.

Стигнахме до външната врата, солидна, лъскава като маслина.

— Зад зелената врата — рече Лари. — Много изискано.

— Сигурен ли си, че имат клипа?

— Гордън беше убеден. Съобщи също, че имат и още нещо, което може би ще ни заинтересува.