Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— За нея и Трап.

— Това ще е прекрасно.

Той отиде в дневната и пусна телевизора, качи си краката на масата и се зазяпа във вечерните новини. След минути вече дълбоко спеше. Спомних си черно-бялата снимка и мислих, независимо от онова, което бе казала, за Шърлий Ренсъм. Отидох в библиотеката и телефонирах на Оливия Брикермън.

— Здравей, скъпи — отвърна ми тя. — Тъкмо станах да се погрижа за принц Албърт.

— Ако прекъсвам нещо…

— Какво? Трици от сини сливи и овес, ти на това нещо ли му викаш? Почакай минутка и ще поговорим.

Когато се върна обратно на линията, каза:

— Ето, вече съм се погрижила за него за през цялата вечер.

— Как е Ал?

— Все още животът му се върти около партията шах.

Съпругът й, голям майстор и бивш кореспондент на „Таймс“ по шахматните въпроси, беше беловлас, белобрад мъж и приличаше на пророк от Стария завет. Известен бе със способността си да не обелва нито дума в продължение на дни.

— Държа си го за зноен секс — пошегува се тя. — Е, как си ти, красавецо?

— Горе-долу, Оливия. А, ти? Все още ли изкарваш добре в частния сектор?

— Всъщност точно сега съм го зарязала. Нали си спомняш как попаднах в онази отвратителна група? Синът на сестра ми, Стив, психиатърът, искаше да ме спаси от ада на обществената служба и ме назначи за координатор по приходите. За известно време бе добре, никакво напрежение, но плащаха прилично, нямаше улични пияници, които да повръщат по бюрото ми, през обедната почивка можех да ходя на плаж. После, съвсем изневиделица Стиви стана началник в някаква лечебница за наркомани в Юта. Пристрасти се към карането на ски и това сега е неговата религия. Момчето, което го замести, е доста неприятен тип. Студен, въобразява си, че социалните работници са едно ниво под секретарките. Вече имахме търкания. Затова, ако чуеш, че съм напуснала окончателно, не се изненадвай. Стига толкова за мен. Ти какво правиш?

— Нищо особено.

— Робин как е?

— Страхотно. Продължава да е заета.

— Чакам покана, Алекс.

— Всеки момент.

— Всеки момент ли? Просто искам да съм сигурна, че здраво си вързал възела, докато още съм жива и мога да се забавлявам. Искаш ли да ти кажа един черен виц? Какво е доброто в болестта на Алцхаймер?

— Какво е?

— Всеки ден срещаш нови хора. Това не е ли ужасяващо? Оня кретен, новият началник ми го каза. Мислиш ли, че има подтекст?

— Вероятно.

— Аз пък си мисля, че той е един кучи син.

— Оливия, имам нужда от помощ.

— Бях вече решила, че имаш задни мисли към тялото ми.

Представих си тялото на Оливия, което приличаше на това на Алфред Хичкок и не можах да сдържа усмивката си.

— Разбира се, че и то ме интересува.

— Страхотно! От какво се нуждаеш, красавецо?

— Имаш ли все още достъп до архивите на „Меди Кал“?

— Майтапиш ли се? Имам достъп до всеки архив на организация, свързана с подпомагане на социално слаби, нямам време да ти ги изреждам по азбучен ред. Тези приятелчета са много богати, Алекс. Знаят как да направят лимонада от изстискан лимон.

— Опитвам се да открия бивш пациент. Тя е инвалид и се нуждаеше от постоянни грижи. Хоспитализирана бе в малка рехабилитационна болница в Глендейл. Саут Бранд. Болницата вече не съществува, а и не мога да си спомня името й. Това да ти говори нещо?

— Булевард „Бранд“ ли? Не. Много болници вече не съществуват. Всеки се е юрнал да се обединява. Коя категория е инвалидността й? Защото от степента зависи в кой архив да я търся.

— Тя е пълен инвалид.

— Кажи ми името й.

— Шърлий Ренсъм с две „и“-та. На трийсет и четири години е. Родена на 15-ти май 1953-та.

— Диагноза?

— Проблемите й са много. Основната диагноза вероятно е неврологична.

— Вероятно ли? Мислех, че е твоя пациентка.

Забавих отговора си.

— Много е объркано, Оливия.

— Ясно. Нали няма пак да си докараш неприятности?

— Няма такова нещо, Оливия. Причината е, че има някои поверителни въпроси в случая. Съжалявам, че не мога сам да се оправя, но ако ти създавам главоболия…

— Престани да бъдеш толкова деликатен. Нали не ме караш да върша престъпление? — Пауза. — Нали?

— Да.

— Добре. С цел да не се претоварваме с излишни данни, при нас постъпва информация, ограничаваща лекуваните само в Калифорния. Ако твоята госпожица Ренсъм все още се лекува някъде из щата, ще мога да ти предам новините веднага. Ако е преместена в друг щат, ще се наложи да вляза във връзка с главния архив в Минесота, а това ще отнеме време, може дори седмица. Ако пък получава помощ ще те пратя на един адрес.