Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Настани се на кухненската маса, а аз седнах срещу него и зачаках да привърши бирата, за да продължи.

— Изглежда тя не фигурира в ничия база данни. Престорих се, че търся нещо друго, докато всъщност издирвах някаква информация за нея. Нищо. Нито на хартия, нито в централния компютър. Дори не можах да разбера кой е предал съобщението в нощта на смъртта й, или пък кой го е приел. Нищо и при следователите. Няма доклад от аутопсията, няма труп в хладилната камера, смъртен акт, погребение. Искам да кажа — имало е покриване на случаи, ама чак пък такова чудо, направо си е работа от зоната на здрача.

Потърка лице с ръката си.

— Един от патолозите е познат на Рик от медицинския институт. Обикновено разговарям с него извън следствието, дава ми резултатите още преди да е написал рапорта си, прави предположения за убийството, които не би могъл да напише. Мислех, че поне той би могъл да ми даде копие от доклада. Никакъв шанс. Направи голям въпрос, че въобще ми е казал дето няма доклад. Даде ми да разбера, че по този случай въобще няма да ми прави никакви услуги.

— Това дали е същия патолог, с когото е разговарял Дел?

— Не онзи беше италианец. Първо с него се свързах. Същото. Веднага е бил заловен и му се е видяло нанагорно. Обзалагам се, че е имал неприятности.

— Може да не е било самоубийство.

— Има ли причина да мислиш така?

— Тя бе ядосала много хора.

Разказах му за съблазняването на пациентите, като отново скрих името на Лесли Уайнгардън.

— Много хубаво, Алекс. Защо не ми го каза още в началото?

— Поверителен източник. Не мога да ти разказвам повече подробности.

— Исусе. — Той стана, започна да обикаля и пак седна. — Ти ме помоли да ти изкопая дупка, но не ми даде лопата, Алекс. — Отиде да си донесе нова бира. — Значи съм въртял на празни обороти.

— Нямах намерение да ти губя времето.

— Дрън-дрън. Махна с ръка. — А бе, аз кого съм седнал да заблуждавам. Направих го за себе си. И все още не съм убеден, че има някакъв криминален роман в случая. Ренсъм се е самоубила. Нещо й е хлопало в главата. Онова, което току-що ми каза, съвпада напълно.

„От другата страна на ръба.“ Кимнах.

— Откри ли нещо за близначката?

— Нищо. Друг фантом. Няма Шърлий Ренсъм нито в нашите архиви, нито някъде другаде. Ако кажеш името на болницата, където си я видял, може да търсим в архивите за далаверите и банкрутите. Но дори и тогава, проследяването на един-единствен пациент ще бъде дълга работа.

— Не мога да го кажа, защото никога не съм го знаел, Майло. Какво ще кажеш да се проверят архивите на „Меди Кал“?

— Твърдеше, че Ренсъм била богата. Защо тогава сестра й ще бъде в „Меди Кал“?

— Родителите са били богати, но това е било преди години. Парите се стопяват. А и при…

— При всичките лъжи, изречени от нея, ти не знаеш на какво да вярваш.

Кимнах.

— Много е лъгала, приятелю. Като например за притежаването на къщата на „Джалмиа“. Мястото е собственост на една корпорация, точно както е казала агентката от фирмата за недвижимо имущество. Фирмата е „Уестърн Пропъртиз“ и е собственост на холдинг, който пък е собственост на спестовна каса, тя пък се притежава от „Магна Корпорейшън“. Мисля, че свършва дотам, но не мога да се закълна.

— „Магна“ това не е ли компанията на Леланд Белдинг?

— До смъртта му, да. Нямам престава кой е сегашният собственик. Старият инвалид милиардер. Но той е заровен… откога? Петнайсет години?

— Нещо такова. Смъртта му не бе ли оспорвана?

— От кого? От оня, дето написа измислената история ли? Той се самоуби, след като го разобличиха, което е достатъчно добро доказателство, че е имало от какво да се срамува. Никой не му е повярвал. Няма значение, който и да притежава корпорацията, тя продължава да живее. Един чиновник ми каза, че тя е между най-големите собственици на земя западно от Мисисипи, хиляди парцели. По една случайност и къщата на Ренсъм е била тяхна. С такъв земевладелец, няма защо да се чудиш, че бързо обявиха продажбата.

Привърши и втората бира и стана за трета.

— Как ти е черният дроб?

— Като прасковка, мамче. — Продължи да се налива. — И докъде бяхме стигнали? „Магна“, „Меди Кал“, досието на сестрата. Добре, предполагам, че може и да си струва да поровя, макар че не ми е ясно каква ще е ползата. Каква степен на инвалидност е имала?

— До голяма.

— Можеше ли да говори?

— Не.

— Страхотно. — Изтри пяната от устните си. — Искаш да интервюирам глухонеми. Онова, което аз ще направя, е да ида на „Джалмиа“ и да поприказвам със съседите. Може пък някой от тях да е телефонирал, да знае нещо за нея.