Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Онова, което ми бе разказано бе, че това е една история между доктор и пациентка. Нали знаеш, прегледът се превръща в полов акт. Тя е била пациентката, някакъв приятел доктора. — Пауза. — Това е всичко, което знам. Не съм гледал филма.

— Нещо друго оставила ли е, например досиета на пациенти?

— Не съм питал.

— Ами какво ще кажеш за бързата продажба на нейната къща?

— С така бързо приключеното дело, няма никаква причина да не се продава.

— Тя притежавала ли е къщата?

— Не съм проверявал.

— Ами близначката й? Някой успял ли е да я открие?

— В никое от нашите досиета не съществува Шърлий Ренсъм, което нищо не означава. Тя не е била криминално проявена. Но и в архивите на Управлението за контрол по транспорта няма следи от нея.

— Това е нормално. Тя не е била в състояние да управлява автомобил.

— Както и да е. Търсенето на наследници не е наша работа, докторе. Който и да е адвокатът по завещанието, ще трябва да си наеме частен детектив за търсене на наследници. А, за да отговоря и на следващия ти въпрос, казвам, че не знам кой е адвоката.

— Добре. Благодаря ти, че ми отдели време.

— Няма защо. Радвам се да го споделя с теб, когато го имам.

Което бе учтив начин да ми каже: „Повече не ме занимавай“.

Порноклип.

Изследването на Круз.

„Проучване на границите на човешката сексуалност“

Лари се бе изсмял на това, но неловко. Работата му за Круз бе част от кариерата, която той наистина искаше да забрави. Сега обаче трябваше да му се напомни, отново. Телефонирах в офиса му в Брентууд. Използвах частната линия, която заобикаляше секретарката.

— С пациент съм — каза поверително той. — Ще ти се обадя след четвърт час, става ли?

И го направи точно в два и четирийсет и пет. Дъвчеше нещо и говореше между залъците.

— Вече домъчня ли ти за мен? Какво си намислил?

— Шарън Ренсъм.

— Да-а. Четох във вестниците. Забравих — вие двамата имахте връзка по-рано, нали?

— Тя бе на партито, Лари. Натъкнах се на нея, когато ти отиде да телефонираш. Говорих с нея в деня, преди да умре.

— Исусе! Депресирана ли изглеждаше?

— Не бе в добро настроение. Каза, че нещата не са както трябва. Но нищо сериозно, което би могло да задейства алармата. И двамата можем да преценим това.

— Да-а. Ние от старата школа.

Тишина.

— Шарън Ренсъм — каза той. — Нереално. Навремето бе страхотна.

— И продължаваше да си е.

— Невероятно. Не я бях виждал от училище, никога не се засякохме на някоя от срещите или съвещанията.

— Живееше в Ел Ей.

— Мистериозна дама. Тя винаги излъчваше много тайнственост.

— Лари, тя участваше ли в порнофилми?

— Не, когато аз работех там. Защо?

Казах му, че е била асистентка на Круз. И за порноклипа.

— Добре дошли в смахнатия Холивуд.

Не изглеждаше обаче да е много изненадан, което ме накара да направя коментар по темата.

— Затуй не съм изненадан. Някоя друга, може би, но не и тя.

— Това пък защо?

— Да си кажем истината, винаги съм мислел, че е странна.

— В какъв смисъл?

— Нищо просташко, но все пак у нея имаше нещо, което не пасваше. Като прекрасна картина, закачена на криво.

— Никога не си го споделял с мен.

— Ако ти бях казал, че гаджето ти нещо не е в ред в личностен план, щеше ли спокойно да ме изслушаш и да ми благодариш?

— Не.

— Точно така. Щеше да ми се обидиш до смърт, вероятно нямаше и да ми проговориш до края на живота. Не, хайде без шегички. Чичо Лари си държи езика зад зъбите. Първо правило на терапевта: „Когато не си сигурен, не казвай нищо“. А аз не бях сигурен. Не съм си правил труда да й поставям диагноза, просто бе едно впечатление. Освен това ти изглежда се наслаждаваше на дружбата с нея, а пък не те виждах женен за нея.

— Защо не?

— Просто тя не приличаше на жена, която иска да се жени.

— На какъв тип приличаше?

— На оня тип, който държиш до себе си, а тя ти съсипва живота. Сметнах, че си прекалено умен, за да се обвържеш. Излязох прав, нали?

Пауза. Той каза:

— Нека ти задам един въпрос, но не ставай агресивен. Биваше ли я в леглото?

— Не съвсем.

— Прави се, че участва, но не е така, нали?

Бях удивен.

— Какво те кара да го кажеш?

— Като говорехме за клипа, си дадох сметка на кого ми напомняше тя. На порноактрисите, които Круз използваше във филмите си. Срещах ги, когато работех за него. Онези момичета направо излъчваха сексапил, сякаш можеха да изсмучат кръв от скала. Но оставаш с усещането, че това е само лустро. Нещо, което се сваля заедно с грима. Чувствителността не бе част от тяхната същност. Те знаеха как да разделят чувствата от поведението си.